- Вашият брат?
- Бабел Самана.
Калк кимна на Макрон, който започна яростно да записва в малка черна тетрадка.
- Вашето име?
- Йола Самана.
- Родителите ви?
- Те са мъртви.
- Някакви други роднини?
Йола вдигна рамене и посочи заобикалящото ги море от лица.
- Всички?
Тя кимна.
- И какво е правил той в Париж?
Тя отново вдигна рамене.
- Някой знае ли?
Цялата група вдигна рамене.
За момент Калк се изкуши да избухне в смях, но фактът, че множеството сигурно щеше да го линчува, ако го направи, му попречи да се отдаде на емоцията.
- Някой може ли да ми каже каквото и да е за Самана? С кого се е срещал, освен с този Сабир, разбира се. Или защо е посещавал Сен Дени?
Мълчание.
Калк изчака. Трийсет години опит му подсказваха кога да упорства с въпрос и кога не.
- Кога ще го върнете?
Калк изпусна престорена въздишка.
- Не мога да ви кажа точно.
Може да имаме нужда от тялото му за допълнителни криминални изследвания.
Жената се обърна към един от по-старите цигани:
- Трябва да го погребем до три дни.
Циганинът подръпна брадата си и попита Калк:
- Можем ли да го получим?
- Казах ви. Не. Все още не.
- Тогава може ли да вземем част от косата му?
- Какво?
- Ако ни дадете част от косата му, можем да го погребем. Заедно с вещите му. Това трябва да стане до три дни. Тогава правете с тялото каквото искате.
- Не говорите сериозно.
- Ще изпълните ли молбата ни?
- Да ви дадем част от косата му?
- Да.
Калк почувства как очите на Макрон дълбаят в тила му.
- Да. Ще ви дадем малко от косата му. Изпратете един от хората си на този адрес... - Калк подаде на циганина картичка.
- Утре. Тогава ще можете официално да разпознаете тялото и същевременно да вземете от косата му.
- Аз ще отида - каза младата жена, сестрата на Самана.
- Много добре. - Калк стоеше неуверен в центъра на поляната.
Мястото беше толкова чуждо за него и разбирането му за нещата, изграждащи нормалното общество, че можеше със същия успех да стои в тропическа гора и да говори за етика с група туземци. - Нали ще ми се обадите, ако американецът, Сабир, се опита да влезе в контакт с вас по какъвто и да било начин? Номерът ми е изписан на картичката.
Той огледа събралата се група. Тогава ще приема това за „да“.
Глава 18.
Сабир беше почти в делириум, когато го извадиха от сандъка. Покъсно, докато се опитваше да си припомни емоциите, които изпита, след като беше натъпкан в дървената кутия, установи, че съзнанието му напълно ги е блокирало. Вид самозащита, предположи той.
Защото не излъга, когато заяви, че има клаустрофобия. Преди години, в детството му, няколко съученици си бяха направили шега, заключвайки го в багажника на колата на един от преподавателите. И тогава беше припаднал. Учителят го беше открил полумъртъв три часа по-късно. Около историята се вдигна страшен шум. Отразиха я и всички местни вестници. Сабир беше заявил, че не помни кои са извършителите на шегата, но получи възмездието си почти десетилетие по-късно.
Вече в качеството си на журналист той разполагаше със значителната власт над злонамерените клюки и се възползва от тези възможности в пълна степен. Но отмъщението не го излекува от клаустрофобията му – дори през последните години тя се беше влошила.
Сега усещаше, че се разболява. Ръката му пулсираше и той предполагаше, че се е инфектирала през нощта. Раните се бяха отворили и тъй като нямаше нищо, с което да ги дезинфекцира, преди да сложи пак превръзката, можеше да се предположи, че са привлекли достатъчно нежелани бактерии – затварянето в сандъка сигурно беше утежнило проблема.
Главата му се люшна назад. Опита се да вдигне ръка, но не можа - всъщност цялото му тяло беше извън контрола му. Почувства, че го пренасят на сянка, после по стъпала в стая, където светлината се плъзгаше по лицето му през оцветени стъкла.
Последният му спомен беше за две тъмнокафяви очи, които съсредоточено се взираха в неговите, сякаш притежателят им се опитваше да стигне до дъното на душата му.
***
Събуди се с убийствено главоболие. Въздухът беше задушен и му бе трудно да диша, сякаш три четвърти от белите му дробове са били запълнени с пяна, докато е спял. Погледна към ръката си. Тя беше спретнато превързана наново. Опита се да я вдигне, но успя да постигне само леко потръпване, преди да я отпусне безпомощно на леглото. Осъзна, че се намира в каравана.
Дневната светлина нахлуваше през цветните прозорци до него. Опита да вдигне глава, за да погледне през единствения прозрачен прозорец, но усилието беше твърде голямо.