Сгромоляса се обратно на възглавницата. Никога не се беше чувствал толкова отделен от тялото си - все едно той и крайниците му бяха разглобени по някакъв начин и ключът за сглобяването им бе загубен.
Поне не е мъртъв. Или в затворническа болница. Човек трябваше да гледа от добрата страна на положението.
***
Следващия път, когато се събуди, беше нощ. Точно преди да отвори очи, си даде сметка, че до него има човек. Престори се на заспал и остави главата си да клюмне настрани. После притвори клепачи и се опита да види кой стои до леглото му, без тя да разбере, че я гледат.
Беше жена - бе убеден в това.
Излъчваше тежка миризма на пачули и друг, по-неуловим аромат, който му напомняше за тесто. Може би жената беше месила хляб?
Позволи на очите си да се отворят по-широко. Сестрата на Самана беше седнала на стола край леглото му. Стоеше приведена напред, като за молитва. В скута ѝ проблясваше нож.
- Мисля дали да те убия.
Сабир преглътна. Опита да изглежда спокоен, но все още имаше проблеми с дишането и дъхът му минаваше на малки, трудни глътки, като при жена, която ражда.
- Ще го направиш ли? В такъв случай ми се иска да стане бързо.
Със сигурност не мога да се защитавам - както онзи път, когато бях вързан и се канеше да ме кастрираш.
- И сега си в безопасност.
Дори не мога да вдигна ръка, за да се предпазя.
- Точно както брат ми.
- Не аз убих брат ти. Колко пъти трябва да ти казвам? Срещнах го веднъж. Той ме нападна. Бог знае защо. После ми заръча да дойда тук.
- Защо ми намигна така?
- Беше единственото, което ми хрумна, за да ти подскажа, че съм невинен.
- Но ме ядоса, тогава за малко да те убия.
- Трябваше да рискувам. Нямаше друг начин.
Тя се облегна на стола. Мислеше.
- Ти ли ме лекува?
- Да.
- Странно държане с някого, когото смяташ да убиеш.
- Не съм казала, че смятам да те убивам. Казах, че го обмислям.
- Какво щеше да направиш с мен? С тялото ми?
- Мъжете щяха да те разфасоват, като прасе. И после да те изгорим.
Настъпи неловка тишина. Сабир започна да се чуди как беше успял да попадне в подобно положение. И за какво?
- От колко време съм тук?
- Три дни.
- Господи - пресегна се той и вдигна болната си ръка със здравата.
- Какво не ми е наред? Зле ли съм?
- Отравяне на кръвта. Лекувах те с билки и компреси от каолин. Инфекцията е достигнала белите ти дробове. Но ще живееш.
- Сигурна ли си в това? – Сабир веднага усети, че опитът му за сарказъм е останал напълно незабелязан от нея.
- Говорих с аптекарката.
- С кого?
- Жената, която е превързала раните ти. Името на мястото, където работи, беше във вестника. Отидох до Париж, за да взема малко от косата на брат си. Сега се готвим да го погребем.
- Какво каза жената?
- Че говориш истината.
- Тогава кой смяташ, че е убил брат ти?
- Ти. Или друг мъж.
- Все още аз?
- Вероятно другият мъж. Но ти си бил част от всичко.
- Тогава защо не ме убиеш сега и да приключваме. Разфа- совай ме като прасе сукалче.
- Не бързай чак толкова - скри тя ножа под роклята си. - Ще видиш.
По-късно същата нощ помогнаха на Сабир да излезе от караваната на поляната. Двама от мъжете бяха направили носилка и го сложиха на нея, след което го понесоха към гората, като следваха осветена от луната пътека.
Сестрата на Самана вървеше до него, все едно той бе нейна собственост или имаше друт безусловен интерес към присъствието му. „Което вероятно е така - помисли си Сабир. - Аз съм застрахователната ѝ полица срещу това да мисли.“
Катерица пресече пътеката пред тях и жените започнаха възбудено да говорят помежду си.
- Какво стана?
- Катерицата е добро предзнаменование.
- А кое е лошо?
Тя го погледна и реши, че той не се шегува.
- Сова - понижи глас. - Змия. Най-лошото е плъх.
- Защо? - Той установи, че също шепти.
- Те са махриме. Омърсени. Най-добре е да не ги споменаваме.
- О.
Бяха стигнали друга поляна, на която имаше разпръснати свещи и цветя.
- Значи погребваме брат ти?
- Да.
- Но ти нямаш тялото му?
Само косата?
- Шшт! Вече не говорим за него. И не споменаваме името му.
- Какво?
- Близките родственици не говорят за мъртвия. Само другите хора могат да го правят. През следващия месец името му няма да бъде споменавано сред нас.
Възрастен човек приближи Йола и ѝ подаде поднос, на който имаше пачка банкноти, гребен, шал, малко огледало, комплект за бръснене, нож, тесте карти и спринцовка. Друг мъж донесе пакет храна. Трети донесе вино, вода и зелени зърна кафе.