- Не искам да те замърся?
- Да ме замърсиш?
Тя кимна.
- Циганките не докосват мъже, които не са техни съпрузи, братя или синове.
- Защо не?
- Защото има моменти, в които сме махриме. Преди да съм станала майка, а също и в определени моменти през месеца аз съм нечиста. Бих те опетнила.
Клатейки глава, Сабир ѝ позволи да го поведе към вратата на караваната.
- Затова ли винаги вървиш зад мен?
Тя кимна.
До този момент Сабир беше почти благодарен за изкривените и мистериозни порядки в катуна, тъй като те не само го бяха спасили от вниманието на френската полиция и го бяха излекували от заболяване, което можеше да го убие от септичен шок, но и също така бяха преобърнали напълно представите му за разумно, рационално поведение. „Всеки трябва да поживее в цигански катун“, помисли си Сабир иронично, за да се отърве от буржоазното си самодоволство.
Съответно той се беше примирил, че ще научи само нещата, които те искаха от него да знае, когато и където им беше удобно да го осветлят.
И той усети, докато слизаше, подпирайки се на парапета пред караваната, че този момент найсетне е настъпил.
***
Йола посочи на Сабир, че трябва да я придружи до група мъже, седнали на столчета близо до края на лагера. Изключително дебел човек с огромна глава, дълга черна коса, буйни мустаци, предни зъби със златни коронки и пръстени на всеки пръст седеше на много по-голям от столовете на останалите, в центъра на групата. Той носеше широк класически двуреден костюм, който правеше впечатление само с пурпурните и златните нишки, втъкани в плата, и двойно пошироките ревери.
- Кой, по дяволите, е този?
- Черибашията[18].
Той е нашият водач. Днес той ще бъде Кристинори.
- Йола, за бога...
Тя спря, все още малко зад него и от дясната му страна.
- Този Крис, когото ти търсеше? За когото ти е казал брат ми? Това е той.
- Какво? Това е Крис? Дебелият? Вождът?
- Не. Провеждаме Крис[19], когато трябва да бъде взето ва- жно решение. Дава се сигнал и всички от много километри наоколо идват. Някой бива избран за Кристинори, или съдия на Криса. Във важни случаи Черибашията изпълнява тази роля. След това има двама съдии – един на страната на обвинителя и един на страната на обвинения, - те са избирани сред пхуро и пхуро-дай. Старейшините.
- И това е важен случай?
- Важен? Става дума за това дали ще живееш, или ще умреш.
Сабир беше поведен с известна формална вежливост към пейка, поставена по-ниско пред Черибашията. Йола се разположи на земята зад него, краката ѝ бяха прибрани под тялото.
Сабир предположи, че това място ѝ е било определено, за да го информира за процедурата, тъй като беше единствената жена на събранието.
Основната група жени и деца бяха скупчени зад и вдясно от Черибашията, на същата позиция, която Йола винаги заемаше спрямо него. Сабир забеляза още, че жените носят най-хубавите си дрехи, като по-възрастните, омъжените, са сложили и шалове и огромни количества златни накити.
Нетипично, очите им бяха с черни сенки, а косата под шаловете не беше пусната свободно, а беше вързана с ластик или сплетена на сложни плитки. Някои бяха сложили къна, а някои от бабите пушеха.
Черибашията вдигна ръка за тишина, но всички продължаваха да говорят. Изглежда обсъжданията отдавна бяха започнали. Нетърпелив, Черибашията посочи на мъжа, който беше държал тестисите на Сабир, да се приближи.
- Това е братовчед ми. Той ще говори срещу теб - обясни Йола.
- О.
- Той те харесва. Не е лично. Но трябва да направи това за семейството.
- Предполагам, че ще ме разфасоват като прасе, ако това нещо свърши зле за мен? - Сабир се опита да звучи, сякаш се шегува, но гласът му изневери по средата на изречението и го издаде.
- Да, ще те убият.
- А в противен случай?
- Какво имаш предвид?
- Какво ще стане, ако нещата се обърнат в моя полза? - Сабир вече се потеше обилно.
- Тогава ще ми станеш брат.
Ще бъдеш отговорен за мен. За девствеността ми. За брака ми. Ще заемеш мястото на брат ми във всичко.
- Не разбирам.
Йола въздъхна нетърпеливо.
Гласът ѝ се понижи до глух шепот:
- Единствената причина да си още жив е, че брат ми те е направил свой прал[20]. Свой кръвен брат. Той ти е казал да дойдеш сред нас и да помолиш за Крис. Ти го направи. После ние нямахме друг избор, освен да уважим предсмъртното му желание. Защото това, което е поискано от умиращ човек, трябва да му бъде дадено. А брат ми е знаел, че ще умре, когато е направил това с теб.
19
Романо крис - циганският съд, който в България се нарича мешере. Членовете на съда са нечетен брой хора, ползващи се с уважението на съплеменниците си, които се канят винаги по конкретен повод.