Бяха стигнали възвишението зад катуна. Децата сочеха срещу храст прещип. Алекси залегна и заднишком се мушна под храста.
- Така. Можеш ли да ме видиш?
- Не.
- Сега ела до мен.
Алекси направи място на Сабир, който се мушна под тръните. Веднага се натъкна на вдлъбнатина, през която можеше да пропълзи под храста и да се измъкне, с главата напред, от другата страна.
Сабир тутакси разбра за какво говори Алекси. Целият лагер беше пред очите му, но на практика бе невъзможно някой от катуна да го забележи.
Той се измъкна от скривалището.
- Децата. Играли са паншбара. Начертаваш мрежа в пясъка с пръчка и хвърляш велосипедна верига към нея. Бера е хвърлил веригата твърде далеч. Когато се навел да я вземе, открил това място. Можеш да видиш, че е направено скоро - няма нито стръкче трева.
- Сега разбираш ли защо не мисля, че е полицията? - попита Сабир. Той установи, че се опитва да прецени Алекси. Да оцени интелекта му. Да разбере дали може да му бъде полезен оттук нататък.
Алекси кимна.
- Да. Защо да чакат? Прав си. Искат те прекалено силно, за да правят това.
- Трябва да говоря с Йола.
Мисля, че ми дължи някои обяснения.
- Бабел беше наркоман. Крек[24]. Някои от парижките му приятели решиха, че ще бъде забавно да направят от циганин наркоман. Нашият народ рядко посяга към наркотиците. Имаме други пороци.
- Не виждам какво общо има...
Йола постави юмрук пред гърдите си.
- Слушай. Бабел играеше и карти. Покер. Високи залози. Циганите са луди за игри на карти.
Не можеше да ги остави. Каквито и пари да изкараше, отиваше право в Клинанкур и ги проиграваше с арабите. Не знам колко е загубил. Но не изглеждаше добре през последните седмици. Бяхме сигурни, че накрая ще го хвърлят зад решетките или ще го пребият. Когато чухме за смъртта му, отначало изглеждаше, че причината е хазартът. Че е дължал пари и магребинците[25] са отишли твърде далеч в наказанието. После чухме за теб – обясни тя и отпусна юмрука си.
- Наистина ли е имал нещо за продаване? Когато е написал тази обява?
Йола прехапа устна.
Сабир усети, че в нея се води вътрешна борба по проблем, който само тя може да реши.
- Аз съм вече твой брат. Или поне така ми беше казано. Което значи, че отсега нататък ще действам в твой интерес. Означава още, че обещавам да не се възползвам от това, което ми кажеш.
Йола отвърна на погледа му. Но очите ѝ бяха нервни, местеха се по чертите на лицето му, без да се спират на нещо конкретно.
Сабир внезапно осъзна какво могат да значат за нея предателството и смъртта на брат ѝ.
Макар и не по нейна вина, Йола се беше замесила в отношения с напълно непознат човек, отношения, определени от законите и обичаите на народа ѝ, така че да не може да ги прекрати лесно по собствено желание. Ами ако новият ѝ брат беше престъпник? Сексуален маниак? Човек, който злоупотребява с доверието на другите? Тя не би могла да се надява на нещо повече от частично възмездие.
- Ела в караваната на майка ми. Алекси ще дойде с нас. Трябва да ви разкажа една история.
Йола посочи на Сабир и Алекси да седнат на леглото над нея. Тя зае мястото си на пода под тях, със свити крака и гръб, опрян на ярко оцветен скрин.
- Слушайте.
Преди много, много семейства една от майките ми се сприятелила с момиче гаджо от съседния град. Тогава сме се движели от юг, близо до Салон де Прованс[26].
- Една от майките ти?
- Майката на майката на майка ѝ, но повторено много пъти. – Алекси се намръщи на Сабир, все едно му се налагаше да обяснява нещо, което той трябваше да знае.
- Точно колко отдавна е било това?
- Както казах, много семейства.
Сабир бързо осъзнаваше, че няма да стигне доникъде, ако е твърде буквален. Трябваше просто да остави рационалната, педантична част от личността си и да се пусне по течението.
- Съжалявам. Продължавай.
- Името на момичето е било Маделин.
- Маделин?
- Да.
Било времето на католическите чистки, когато циганите са имали привилегиите, на които сме се радвали някога, на свобода на движението и защита от кастелана[27], които са ни били отнети.
- Католически чистки? - Сабир се удари по челото. – Съжалявам. Но не мога да накарам мозъка си да приеме това. За Втората световна война ли говорим? Или за Френската революция? А може би за католическата Инквизиция? Или нещо малко по-скорошно?
25
Магребинци - жители на Мегреб, регион в Африка, намиращ се северно от пустинята Сахара и западно от река Нил. Във френската култура терминът описва бившите френски колонии Алжир, Мароко и Тунис.
26
Град в Южна Франция, в региона Прованс-Алпи-Лазурен бряг, който на изток граничи с Италия, на юг със Средиземно море, на север - с региона Рона - Алпи, а на запад - с региона Лангедок-Русийон. Столица и найголям град на региона е Марсилия.