- Инквизицията. Да. Майка ми го наричаше по този начин.
- Инквизицията? Но това е било преди петстотин години.
- Петстотин години. Много семейства. Да.
- Сериозно ли говориш?
Разказваш история, която се е случила преди петстотин години?
- Защо да е странно? Ние имаме много истории. Циганите не записват нещата - те разказват. И тези истории се предават. Майка ми ми разказа, както нейната майка ѝ е разказала и както аз ще разкажа на дъщеря си. Защото това е женска история. Разказвам ти я само защото си ми брат и защото си мисля, че смъртта на Бабел е причинена от любопитството му по тези въпроси.
Като негов прал сега ти трябва да отмъстиш за брат ми.
- Трябва аз да отмъстя за него?
- Не си ли разбрал? Алекси и останалите мъже ще ти помогнат. Но ти трябва да намериш човека, който е убил твоя прал, и на свой ред да го убиеш. Това е причината да ти споделям нашата тайна. Майка ми би пожелала така.
- Но аз не мога да обикалям наоколо и да убивам хора.
- Дори за да ме защитиш?
- Не разбирам. Всичко се развива прекалено бързо.
- Аз имам нещо, което този мъж иска. Мъжът, който уби Бабел. И сега той знае, че го имам, защото ти го доведе тук. Алекси ми каза за скривалището на хълма. Докато съм тук, в този катун, съм в безопасност.
Мъжете ме защитават. Те са на пост.
Но един ден той ще се промъкне и ще ме отвлече. Тогава ще направи с мен каквото се е опитал да направи с Бабел. Ти си мой брат. Ти трябва да го спреш.
Алекси също кимаше, сякаш това, което Йола казваше, беше съвсем нормално, абсолютно рационален начин на мислене.
- Но какво е то? Това нещо, което ти имаш и този човек иска?
Без да отговори, Йола се наведе напред и застана на колене. Отвори малко чекмедже, скрито под леглото, и извади широк кожен дамски колан.
С бързите движения на опитен шивач тя започна да разшива колана с малко джобно ножче.
Сабир сложи ръкописа на коляното си.
- Това ли е?
- Да. Маделин е дала това на една от майките ми.
- Сигурна си, че момичето се е казвало Маделин?
- Да. Тя е казала, че баща ѝ поискал да го даде на жената на водача на циганите. Че ако листата попаднат в грешните ръце, това може да означава краят на расата ни. Но че не трябва физически да унищожаваме листите, а да ги крием, защото те съществуват по волята на Бог и съхраняват и други тайни, които някой ден също може да бъдат важни. Казала е, че баща ѝ е оставил това и още някакви листа за нея в завещанието си. В запечатана кутия.
- Но това е завещанието. Това е копие от завещанието на Мишел Нострадамус. Виж тук. Датата е седемнайсети юни 1566 година. Петнайсет дни преди смъртта му. Има и допълнителна бележка, датирана на трийсети юни същата година, само два дни преди смъртта.
Йола, знаеш ли кой е бил Нострадамус?
- Пророк. Да.
- Не. Не точно пророк – Нострадамус би отхвърлил такова определение. По-скоро е бил гадател. Предсказател. Човек, който, само с позволението на Бог, разбира се, понякога е успявал да провиди в бъдещето и да предрече бъдещи събития. Най-известният и найуспешен предсказател в историята. Прекарах дълго време, за да го изучавам. Затова си позволих да бъда изкушен от обявата на брат ти.
- Тогава ще можеш да ми кажеш, защо този мъж иска това, което държиш в ръка? Какви тайни крие хартията? Защо би убил за нея? Защото аз не бих могла да я разбера.
Сабир вдигна ръце.
- Не мисля, че крие някакви тайни. То вече е доста известно и е обществено достояние - дори можеш да го намериш в интернет, за бога.
Знам за най-малко две оригинални копия, които се намират в частни колекции. Със сигурност струва известна сума, но едва ли достатъчно, за да убиеш. То е само завещание, като всяко друго - намръщи се той, - но едно нещо в него води към нещата, които ми каза. Нострадамус наистина е имал дъщеря на име Маделин. Тя е била на петнайсет, когато той е починал.
Чуйте това. То е част от допълнението, по-късно написана част, добавена, след като самото завещание е било изготвено и заверено, но също толкова задължителна за всички наследници.
Et aussy a legue et legue a Damoyselle Magdeleine de Nostradamus sa fille legitime et naturelle, outre ce que luy a este legue par sondt testament, savoir est deux coffres de bois noyer estant dans Vestude dudt codicillant, ensemble les habillements, bagues, et joyaux que lade Damoyselle Magdeleine aura dans lesdts coffres, sans que nul puisse voir ny regarder ce que sera dans yceux; ains dudt legal I ’en a fait maistresse incontinent apres le deces dudt collicitant; lequel legat lade Damoyselle pourra prendre de son autorite, sans qu ’elle soit tenue de les prendre par main d’autruy ny consentement d’aucuns.
И той също така завещава на мадмоазел Маделин Нострадамус, негова законна и родна дъщеря, в допълнение към това, което ѝ е оставил в завещанието си, две ковчежета, направени от орехово дърво, които в момента са в кабинета на завещателя, заедно с дрехите, пръстените и бижутата, които мадмоазел Маделин ще открие в тези ковчежета, със ясното разбиране, че никой освен нея не може да гледа или вижда тези предмети, които той е поставил в ковчежетата; така, съответно волята му, тя е господарка на ковчежетата и съдържанието им след смъртта на завещателя; нека тази завещателна комисия представлява цялата власт, от която посочената мадмоазел може да има нужда, за да не може никой да ѝ навреди физически, нито по друг начин да попречи тя да получи настоящето завещание.