- Получавам два сигнала.
- Получаваш какво?
- Получавам два отделни сигнала от проследяващо устройство. Все едно на екрана има сянка.
- Не го ли изпита, както ти казах?
Макрон преглътна звучно. Калк вече го мислеше за идиот. Сега щеше да е убеден.
- Да. На теста беше наред.
Пробвах го дори на два километра и беше съвсем ясен. Разбира се, губим сателитното проследяване, ако влезе в тунел или подземен гараж, но това е цената, която плащаме за непрекъснатия поток от данни.
- За какво говориш, Макрон?
- Казвам, че ако го изгубим, може да ни отнеме известно време, за да възстановим връзката.
Калк разкопча предпазния си колан и раздвижи рамене, сякаш с всеки километър, който ги отдалечаваше от Париж, се освобождаваше от огромна тежест.
- Наистина не би трябвало да го сваляте, сър. Ако претърпим катастрофа, въздушната възглавница няма да сработи добре без колана.
В момента, в който го каза, Макрон осъзна, че е допуснал поредната неволна грешка в поредицата такива, които все повече влошаваха отношенията с шефа му.
Този път обаче Калк не се възползва от възможността да забие жилото на остроумието си. Вместо това вдигна брадичка, все едно размишлява, и се взря през прозореца, напълно игнорирайки гафа на Макрон.
- Хрумвало ли ти е, Макрон, че може да има две проследяващи устройства?
- Две, сър? Но аз поставих само едно. - Макрон беше започнал да фантазира за щастливия живот, който можеше да води, работейки като помощник на баща си в пекарната им в Марсилия, вместо да бъде момче за всичко на вечно недоволен полицейски капитан пред пенсия.
- Говоря за нашия приятел. Онзи, който обича да се обажда по телефона.
Макрон мигновено промени това, което се канеше да каже. Никой не можеше да го обвини, че не се учи в хода на работата.
- Тогава той също ще получава втори сигнал, сър. Ще знае, че сме заложили устройство и тичаме успоредно с него.
- Браво, момче. Добро разсъждение - въздъхна Калк. - Но подозирам, че тази мисъл няма да го разтревожи особено. Но пък трябва да тревожи нас. Постепенно започвам да оформям картина, която не е никак приятна. Не мога да докажа нищо, разбира се. На практика дори не знам дали този мъж без бяло на очите наистина съществува, или просто призоваваме демон, вместо да съсредоточим усилията си върху Сабир. Но трябва да започнем да пипаме по-внимателно отсега нататък.
- Демон ли, сър?
- Просто метафора.
- Къде отиваме?
- Където пише на дъното на сандъка.
Алекси се наведе от задната седалка и потупа Сабир по рамото.
- Това много ѝ помогна. Хей, лулуджи? Какво мислиш за твоя прал сега? Може би той ще ти остави много пари, когато онзи луд човек го убие? Имаш ли много пари, Адам?
- Не и в себе си.
- Но имаш пари? Сигурно в Америка? Можеш ли да ни уредиш зелена карта?
- Мога да ти уредя насинено око.
- Хей? Чу ли това? Забавно е. Аз го питам за зелена карта, а той ми предлага насинено око. Този тип сигурно е бербер[31].
- Някой следи ли ни?
- Не. Не. Погледнах. И продължавам да гледам. Чисти сме.
- Не разбирам.
- Може би не е открил колата. Момчетата я бяха скрили добре. Задължен си ми за това, гаджо. Щяха да я разбият и да я разпродадат на части, но аз им казах, че ще им платиш, ако я пазят.
- Да им платя?
- Да. Трябва да оставиш пари и за тях, когато умреш - каза Алекси.
Внезапно се изправи на седалката.
– Хей, гаджо. Отбий зад тази кола. Паркираната в отбивката.
- Защо?
- Просто го направи.
Сабир отби аудито в разширението на пътя и после спря в отбивката. Алекси излезе и започна да се оглежда наоколо с наклонена настрани глава.
- Всичко е наред. Тук няма никого. Отишли са на разходка.
- Нали няма да я крадеш?
Алекси направи отвратена физиономия.
Той приклекна и започна да развива регистрационния номер на колата.
***
- Спря.
- Не трябва да го следваш.
Продължавай да караш. Задмини го. Но ако забележиш втора кола, я маркирай. Ще викнем подкрепления.
- Защо просто не приберете Сабир и да приключваме?
- Защото циганите не са глупави, каквото и да си мислиш за тях. Ако не са убили Сабир, за това си има причина. - Калк хвърли поглед към банкета. - Видя ли какво правеше там?
- Правеха. Бяха трима - поправи го Макрон.
Неуверено прочисти гърлото си и продължи: – Ако бях на тяхно място, щях да сменям регистрационните номера. За всеки случай.
31
Берберите (наричани също имазиген, „свободни хора“, ед.ч. амазиг) - етническа група, обитаваща Северозападна Африка и говореща берберски езици от афроазиатското езиково семейство.