Калк се усмихна.
- Макрон. Никога не спираш да ме удивляваш.
***
- Какво се надяваш да постигнеш с това? В мига, в който се върнат при колата, ще видят, че номерата са сменени.
- Не - Алекси се усмихна. – Хората не гледат. Те не виждат нещата. Ще минат дни, преди да забележат. Вероятно ще разберат, че сме сменили номерата, чак когато полицията се втурне към тях с картечниците си или ако загубят колата си на паркинга на някой супермаркет.
Сабир вдигна рамене.
- Звучиш, все едно си правил това преди.
- Какво намекваш? Аз съм чист като свещеник.
Йола се раздвижи за първи път.
- Мога да разбера защо брат ми е знаел за единия лист. Майка ми го обичаше безумно. Би му казала всичко. Би му дала всичко. Но откъде брат ми е знаел какво е пишело на дъното на сандъка? Той не можеше да чете.
- Значи е намерил някой в лагера, който може. Защото беше използвал част от точните думи в обявата.
Йола погледна Алекси.
- Кого би намерил?
Алекси вдигна рамене.
- Лука може да чете. Би направил всичко за Бабел. Или за няколко евро. Освен това е хитър. В стила му е да планира всичко и да остави Бабел да действа вместо него.
- Този Лука! - изсъска Йола. – Ако разбера, че той има пръст в това, ще му направя проклятие.
- Проклятие? - попита Сабир и я погледна. - Какво имаш предвид под проклятие?
Алекси се засмя.
- Това момиче е магьосница. Вещица. Майка ѝ беше вещица. Също и баба ѝ. Затова никой няма да се ожени за нея. Всеки си мисли, че ако я набие, тя ще го отрови. Или ще му направи заклинание.
- И ще бъде прав.
- Какво имаш предвид?
- Мъжът трябва да бие жена си понякога. Иначе как да я държи в ред. Ще стане като една от вашите пайо жени. С топки като ръчни гранати. Не, Адам. Ако тя някога успее чудодейно да си намери мъж, ти трябва да поговориш с него. Да му кажеш как да я контролира. Да я държи непрекъснато бременна. Това е най-доброто. Ако има деца, за които да се грижи, няма да може да му натяква.
Йола потърка предните си зъби с пръст, все едно се опитваше да махне заседнала жила.
- А какво ще кажеш за себе си, Алекси? Защо не си женен? Ще ти кажа защо. Защото пенисът ти е разделен на две. Едната половина ходи на запад, към пайосите, а другата остава в ръката ти.
Сабир поклати глава объркано. И двамата се усмихваха, сякаш закачката ги радваше. Сабир тайно подозираше, че това укрепва, вместо да уврежда, отношенията им. Внезапно изпита ревност, че и той не е част от такава безгрижна общност.
- Когато спрете да спорите, да ви кажа ли какво беше написано или по-скоро прогорено на дъното на сандъка?
И двамата се обърнаха към него, сякаш внезапно беше предложим да им прочете приказка.
- На средновековен френски е. Като завещанието. И е гатанка.
- Гатанка? Имаш предвид като тази: „Имам сестра, тя тича без крака и свирка без уста. Коя ще да е тя?“
Сабир започваше да свиква с циганската липса на логичност. Отначало внезапната загуба на потока на мисълта нарушаваше чувството му за ред и той се бореше да се върне в релси. Сега се усмихна и се пусна по течението.
- Добре. Предавам се.
Йола удари гърба на седалката му.
- Вятърът, идиот такъв. Какво си мислеше, че е? - попита тя и двамата с Алекси избухнаха в звучен смях.
Сабир се усмихна.
- Сега искате ли да знаете какво открих? Така ще видим дали сте толкова добри в решаването на гатанки, колкото в поставянето им.
- Да. Кажи ни.
- Оригиналният френски текст е следният:
Heberge par les trois maries, Celle d’Egypte la derniere fit.
La vierge noire au camaro duro Tient le secret de mes vers a ses pieds.
Когато го прочетох за първи път, реших, че значи следното:
Подслонена от три омъжени, египтянката беше последна.
Черната дева на твърдия си одър крие тайната на стиховете ми в краката си.
- Но в това няма смисъл.
- Съвсем права си, че няма смисъл. И освен това не е в типичния за Нострадамус стил. Първо, липсва рима. Но все пак няма претенциите да е предсказание. Явно целта му е била да бъде насока или карта към нещо далеч по-важно.
- Кои са трите омъжени?
- Нямам и най-бегла представа.
- А какво ще кажеш за Черната дева?
- Това е далеч по-ясно. И там лежи ключът, според мен. Camaro duro не значи точно „твърд одър“.
Това е една от онези фрази, които трябва да посочват нещо, но всъщност са безсмислени. Да, cаmа е „легло“ на испански и duro значи „твърд“. Но споменаването на Черната дева ми даде истинската подсказка. Това е анаграма.