- Ана... какво?
- Анаграма. Това е, когато една или две думи скриват друга дума, която може да бъде съставена от всички букви. Скрита в думите Camaro duro, имаме явна анаграма на Рокамадур[32]. Това е известно място за поклонения в долината Лот. Някои дори твърдят, че е истинското начало на поклонението Сантяго де Компостела[33]. И там има известна Черна дева, при която от поколения ходят жени, молещи се за успешно зачатие. Някои дори твърдят, че е наполовина мъж и наполовина жена - наполовина Мария и наполовина Роланд. Защото подобният на фалос меч на рицаря Роланд, Дурендал, до ден днешен лежи в оформена като вулва пукнатина в скалата близо до криптата на Девата. Тя със сигурност е била там и по времето на Нострадамус. Всъщност мисля, че не е местена от осем века.
- Значи отиваме там?
Сабир погледна към спътниците си.
- Не смятам, че имаме особен избор по този въпрос.
Лола постави две чаши кафе в поставките им и подаде третата на Сабир.
- Не бива да те виждат. Тези гаражи имат камери. Не бива пак да спираме на подобни места.
Сабир наблюдаваше как Алекси си пробива път през магазина към тоалетната.
- Защо той е тук, Йола?
- Иска да ме отвлече. Но не му стига кураж. И сега го е страх, че може ти да го направиш, ако не е наоколо. Затова е тук.
- Аз? Да те отвлека?
Йола въздъхна.
- В семействата на манушите мъжът и жената бягат заедно, ако искат да се оженят. Нарича се „отвличане“. Ако мъжът те „отвлече“, това е равнозначно на брак, защото момичето вече няма да е - не знам как да се изразя - цяло.
- Шегуваш се.
- Защо да се шегувам? Казвам ти истината.
- Но аз съм ти брат.
- Не и по кръв, глупчо.
- Какво? И това означава, че мога да се оженя за теб?
- С разрешението на Черибашията, защото баща ми е мъртъв. Но ако направиш това, Алекси ще е много ядосан. И тогава може да реши наистина да те улучи с ножа си.
- Какво имаш предвид с „може да реши наистина да ме улучи“? Той явно ме пропусна.
- Само защото го искаше. Алекси е най-добрият хвърляч на ножове в катуна. Прави го в циркове и по панаири. Всички го знаят. Затова Черибашията избра ножът да отсъди. Всички разбраха, че според Алекси ти не си виновен за смъртта на Бабел. Иначе щеше да разцепи ръката ти на две.
- Искаш да кажеш, че цялото представление беше постановка? И тогава всички са знаели, че Алекси ще ме пропусне?
- Да.
- Но какво щеше да стане, ако ме беше ударил по погрешка?
- Тогава щеше да се наложи да те убием.
- О, страхотно. Така има смисъл. Да. Вече разбирам.
- Не трябва да се сърдиш, Адам. Така всички те приемат. Ако го бяхме направили по друг начин, щеше да имаш проблеми по-късно.
- Значи в такъв случай всичко е наред.
***
Калк следеше двамата с бинокъла си.
- Познах момичето. Тя е сестрата на Самана. И Сабир, разбира се. Но кой е мургавият в писоара?
- Сигурно някой братовчед. Тези хора са пълни с братовчеди. Одраскай някого и оттам ще излязат братовчеди, като кърлежи.
- Харесваш ли циганите, Макрон?
- Те са мързеливци. Никой южняк не харесва цигани. Те крадат, мамят и използват хората за собствените си цели.
- По дяволите! Повечето хора по един или друг начин вършат същото.
- Не като тях. Те ни презират.
- Не сме облекчили живота им.
- А защо трябва да го правим?
- Защо наистина? - престори се, че е съгласен Калк. Трябваше да наблюдава Макрон по-внимателно в бъдеще. Опитът му показваше, че ако някой има един явен предразсъдък, е двойно по-вероятно да има и други, по-скрити, които да се появят в момент на криза. - Тръгват. Виж. Дай им половин минута и ги последвай.
- Сигурен ли сте, че това е правилно, сър? Имам предвид да оставите един убиец да си върши работата по магистралата? Видяхте какво направи със Самана.
- Толкова бързо ли забрави друтия ни приятел?
- Разбира се, че не. Но срещу него нямаме нищо, освен вашия инстинкт. Имаме истинската кръв на Сабир върху ръката на Самана. Можем да го поставим на мястото на убийството.
- Не, не можем. Но можем да го поставим в бара, където е пролята кръвта. И сега го виждаме да пътува, изглежда по собствена воля, със сестрата на Самана. Как мислиш? Че тя страда от Стокхолмски синдром?
- Стокхолмски синдром?
- Понякога, Макрон, забравям, че си толкова млад - намръщи се Калк. - Шведският криминолог Нилс Бейерот е измислил термина през 1973 година, след като при провален банков обир в квартал Нормалмсторг в Стокхолм са били взети няколко заложници. В рамките на шест дни някои от заложниците са започнали да симпатизират повече на похитителите, отколкото на полицията. Същото нещо се е случило и с Пати Хърст, наследницата на медийния магнат.
32
Рокамадур - малко градче в Югоизточна Франция. Голяма част от него е буквално вградена в скалата. На върха на скалата пък е разположен и красивият рицарски замък със същото като на градчето име. В това градче според историческите данни през 1166 г. е открита древна гробница с нетленни мощи - при отварянето ѝ започнали да се случват най-различни чудеса. Това били мощите на канонизирания християнски отшелник свети Амадур. Местните построили в скалите църква, посветена на Богородица, в която поставили статуя на Черната Мадона. За тази статуя има поверие, че е била гравирана от самия светец. Говори се, че при поредното извършено чудо от мощите камбаната на църквата сама започвала да бие.
33
Сантяго де Компостела (или само Компостела, на испански Santiago de Compostela) - главният град на испанската автономна област Галисия. В местната катедрала, посветена на апостол Яков (неговите мощи се съхраняват там, градът носи неговото име), завършва прочутият поклоннически маршрут (Пътят към Сантяго), започващ в Южна Франция.