- О.
- Смяташ ли, че Сабир някак е успял да хипнотизира цял цигански катун и да ги превърне в негови доброволни съучастници?
- С тези хора не бих изключил нито една възможност.
- Все още ли смяташ, че си способен да се справиш сам със ситуацията?
За момент Ейкър Бейл се почувства изкушен да изхвърли телефона през прозореца на колата. Вместо това се ухили зловещо на жената в съседната кола, която го гледаше строго, понеже използваше мобилен телефон, докато шофираше.
- Разбира се, мадам. Всичко е супер, както казват американците. Следя Сабир. Разбрах коя е полицейската кола, която го следва. Глупаците дори смениха регистрационните номера в опит да избегнат преследване. Съпругът на жената се беше навел напред и му правеше жестове да остави телефона.
„Типични шофьори на пежо – помисли си Бейл. - В Англия щяха да карат роувър. В Америка - шевролет или кадилак.“ Той се престори, че се разсейва, и позволи на колата си да поднесе леко към пежото.
Очите на съпруга се отвориха широко. Той се пресегна през ръцете на жена си и натисна клаксона.
Бейл погледна в огледалото за обратно виждане. Бяха сами на пътя. Можеше да се окаже забавно. Дори можеше да му спечели малко време.
- Искате ли да продължа, или не, мадам? Само кажете.
- Искам да продължиш.
- Много добре. - Бейл затвори телефона. Ускори и рязко влезе в платното на другата кола, затваряйки пътя ѝ. После намали скоростта. Мъжът отново натисна клаксона. Бейл караше бавно и спря. Пежото закова зад него. Съпругът слезе от автомобила. Бейл наблюдаваше мъжа в огледалото за обратно виждане.
Приведе се леко в седалката си. Можеше да извлече максимума от ситуацията. Да се наслади на целия процес.
- Какво си мислиш, че правиш? За малко да предизвикаш катастрофа.
- Виж - вдигна рамене Бейл, – ужасно съжалявам. Жена ми очаква бебе. Трябваше да съм в болницата. Наложи се само да проверя как да стигна дотам.
- Бебе, значи? - хвърли бърз поглед към жена си мъжът и видимо се отпусна. - Виж, съжалявам за цялата гюрултия. Но се случва през цялото време. Трябва да си вземеш хендсфри. Тогава ще можеш да говориш колкото си искаш, без да застрашаваш останалите хора на пътя.
- Прав си. Знам - съгласи се Бейл. Видя как един ситроен мина край тях и зави. Той се взря в проследяващия радар. Вече километър. Ще се наложи да побърза.
- Още веднъж извинявай.
Мъжът махна с ръка и тръгна към колата си. Сви рамене към жена си и после вдигна извинително ръце, когато тя му се намръщи.
Бейл включи на задна и настъпи педала на газта. Гумите засвириха истерично, после се впиха в асфалта и колата подскочи назад.
Мъжът се обърна към Бейл с отворена уста.
- Ой-ай-ой-ай-ой!
Бейл отвори вратата си и изскочи навън. Погледна трескаво нагоре и надолу по пътя. Жената пищеше. Мъжът ѝ беше изцяло скрит под двете коли и от него не се чуваше и звук.
Бейл сграбчи косата на жената през отворения преден прозорец и започна да я извлича навън. Едната ѝ обувка се заклещи между скоростния лост и конзолата, разделяща двете предни седалки. Бейл дръпна още посилно и нещо поддаде. Той издърпа жената до задната врата, която беше с механично свалящ се прозорец. Свали стъклото наполовина и набута главата на жената в отвора. После вдигна прозореца колкото можа и затръшна вратата.
***
- Какво имаме тук? - наведе се Калк към таблото и се поизправи в седалката си. - По-добре намали.
- Ами...
- Намали.
Макрон се подчини.
Калк хвърли бърз поглед на сцената пред тях.
- Повикай линейка. Бързо. И криминална полиция.
- Но ще ги изгубим.
- Вземи комплекта за първа помощ. И сложи буркана.
- Но това ще ни разкрие.
Калк беше отворил вратата, преди колата да е спряла напълно. Притича вдървено до мястото, където лежеше мъжът, и коленичи до него.
- Така. Макрон. Можеш да кажеш на парамедиците, че той още диша. Едва. Но ще им трябва шина.
Може вратът му да е увреден - даде инструкции Калк. После се приближи до жената. - Госпожо. Не мърдайте. Не се дърпайте.
Жената изстена.
- Моля ви.
Стойте неподвижно. Кракът ви е счупен – нареди той. Опита се да свали стъклото, но механизмът беше счупен. Лицето на жената вече беше станало синкаво. Беше ясно, че ѝ е трудно да диша. - Макрон. Донеси чука. Бързо. Ще трябва да разбием стъклото.
- Кой чук?