- Тогава пожарогасителя.
Калк свали сакото си и го уви около главата на жената.
- Всичко е наред, госпожо. Не се дърпайте. Ще се наложи да счупим стъклото.
Внезапно всяко напрежение напусна тялото на жената и тя се отпусна тежко върху колата.
- Бързо. Спря да диша.
- Какво искате да направя?
- Разбий стъклото с пожарогасителя.
Макрон засили пожарогасителя и го заби в стъклото. Металният цилиндър отскочи от закаленото стъкло.
- Дай на мен - сграбчи пожарогасителя Калк. После разби стъклото със задната част на устройството. - Сега ми дай якето си - изкомандва той. Уви го около ръката си и разчисти разбитите стъкла. Положи жената на земята и остави главата ѝ върху якето. Приведен напред, я удари рязко в областта на сърцето. Измери два пръста под лявата ѝ гърда и започна да прави сърдечен масаж.
- Макрон. Когато ти кажа, я обдишай два пъти.
Макрон застана до главата на жената.
- Повика ли линейка?
- Да, сър.
- Добре, момче. Ще правим това, докато пристигнат. Има ли още пулс?
- Да, сър. Малко е неравномерен, но го има.
Докато правеше сърдечния масаж, Калк погледна Макрон в очите.
- Сега вярваш ли ми? За втория мъж?
- Винаги съм ви вярвал, сър. Но наистина ли мислите, че той е извършил това?
- Две обдишвания.
Макрон се наведе и даде на жената целувката на живота. Калк поднови сърдечния масаж.
- Не просто го мисля, момче. Знам го.
Йола изплю последните шлюпки от тиквените семки на пода на колата.
- Вижте. Диви аспержи.
- Какво?
- Диви аспержи. Трябва да спрем.
- Не може да говориш сериозно.
Йола удари Сабир силно по рамото.
- Някой засича ли ни време? Преследват ли ни? Има ли краен срок за това?
- Е, разбира се, че не...
- Тогава спри.
- Ти не мислиш, че трябва да спираме, нали? - обърна се Сабир към Алекси за подкрепа.
- Разбира се, че трябва да спрем. Колко често виждаш диви аспержи да растат край пътя? Йола трябва да получи своя кюелите.
- Своя какво? - не разбра Сабир, но осъзнавайки, че мнозинството печели, обърна колата и се насочи обратно към аспержите.
- Където и да отидат, циганките изпълняват така нареченото кюелите. Това значи, че никога не подминават безплатна храна - билки, зеленчуци, яйца, грозде, ядки, рейне клоде, без да спрат да ги съберат.
- Какво, по дяволите, е рейне клоде?
- Зелени сливи.
- О, имаш предвид зелена ренклода[34]?
- Рейне клоде, да.
Сабир погледна пътя зад тях. Един ситроен изскочи иззад завоя и ги подмина.
- Карам към място, където не могат да ни забележат. Ако случайно мине полицейска кола.
- Никой няма да ни познае, Адам. Те търсят един човек, а не двама мъже и една жена. И то в кола с други номера.
- Въпреки това.
Йола удари гърба на седалката му.
- Виж. Там има още малко.
Край реката - посочи тя. Претърси раницата си и извади две найлонови торбички. - Вие двамата наберете аспержите край пътя. Аз ще набера останалите. Виждам и глухарчета, коприва и парички. Момчета, вие сте късметлии. Довечера ще си направим пир.
Ейкър Бейл си беше уредил аванс от четирийсет минути. Четирийсет минути, в които да извлече цялата информация, която му беше нужна. Четирийсет минути, в които полицията да се справи с кашата, която беше оставил зад себе си, да викнат медицинските екипи и да уредят нещата с местните подкрепления.
Той натисна газта, наблюдавайки как двете точки на екрана се сливат. После пое дъх и намали. Нещо се беше променило. Сабир вече не се движеше напред. Докато Бейл наблюдаваше, маркерът бавно се обърна и тръгна към него. Той се поколеба с ръка на волана. Сега маркерът остана на място. Премигваше на по-малко от петстотин метра отпред.
Бейл отби двайсетина метра преди дъгата на завоя. Подвоуми се, преди да остави колата си, но после реши, че няма нито време да я крие, нито има къде. Трябваше да рискува възможността полицията да мине и да направи малко вероятната връзка между него и спрялото превозно средство. Избърза нагоре по хълма и тръгна надолу през малка горичка.
Защо бяха спрели толкова скоро след последната спирка? На пикник? Някакъв проблем? Можеше да е всичко. Би било най-добре да ги залови всички наведнъж. Тогава щеше да може да се концентрира върху един от тях, докато останалите са принудени да гледат. Това почти винаги действаше. „Чувството за вина - помисли си Бейл - е най-голямата слабост на западния свят. Когато хората не са чувствали вина, са изграждали империи. Когато са започнали да се чувстват виновни, са ги изгубили. Като британците.“
34
Зелената ренклода - стар сорт слива, чиито плодове узряват през втората десетдневка на август. Те са едри, имат сплеснато закръглена форма. Основният цвят на кожицата е мътножълт, а покривният - слабо кафеникавожълт, с руменина по огрятата страна и с подкожни точки, с восъчен налеп. Месото е светложълтеникаво, плътно, много сладко и сочно, нежно, с отличен вкус, отделя се напълно от костилката.