Бейл наблюдаваше как езикът на циганина се изстреля навън, за да навлажни тънките устни, на които мустаците придаваха изкуствена мъжественост.
- Искам половин милион евро.
- Просто така - каза Бейл и усети да го обзема пълно спокойствие.
Добре. Циганинът наистина имаше какво да продаде. Целият случай не беше само шега.
-За такава сума ще трябва да прегледаме ръкописа, преди да го купим. Да се уверим, че е оригинален.
- И да го наизустиш! Да. Чувал съм за подобни неща. Поне толкова знам. След като съдържанието се появи на бял свят, цената пада. Стойността му се дължи на това, че е тайна.
- Съвсем прав си. Много се радвам, че поддържаш тази позиция.
- Още един човек се интересува. Не си въобразявай, че си единствената риба в морето.
Бейл потъна в мислите си. Значи все пак щеше да се наложи да убие циганина. Да го изтезава и убие. Усети издайнически тик над дясното си око.
- Можем ли да отидем и да видим ръкописа сега?
- Първо ще говоря с другия човек. И дори да започнете да наддавате помежду си.
Бейл вдигна рамене.
- Къде ще се срещнеш с него?
- Няма да ти кажа.
- Какво искаш да направим тогава?
- Ти оставаш тук. Аз отивам и говоря с другия човек. Да проверя дали е сериозен. След това се връщам.
- А ако не е сериозен? Смъкваш от цената?
- Разбира се, че не. Половин милион.
- Тогава аз оставам тук.
- Точно така.
Циганинът се изправи. Вече дишаше тежко, вратът и гърдите му бяха плувнали в пот. Когато той се обърна, Бейл забеляза отпечатъка от стола върху евтиното кожено яке.
- Ако ме проследиш, ще разбера. Не мисли, че няма.
Бейл свали слънчевите си очила и ги остави на масата. Погледна към мъжа и се усмихна. Отдавна беше разбрал какъв ефект върху податливите хора имат странните му кръвясали очи.
- Няма да те следя.
Челюстта на циганина се отвори от шока. Бабел се взря с ужас в лицето на Бейл. Мъжът имаше „зли очи“. Майката на Бабел го беше предупредила за такива хора. След като си ги видял веднъж - след като веднъж са се взрели в теб с погледа на василиска[10], вече си обречен. Някъде дълбоко в подсъзнанието си Бабел Самана осъзнаваше грешката си - осъзнаваше, че е допуснал неправилния човек в живота си.
- Ще останеш ли тук?
- Не се страхувай. Ще те чакам.
***
Бабел се затича още щом излезе от кафенето. Щеше да се скрие в тълпата. Да забрави за всичко. Какво си беше помислил? Ръкописът дори не беше у него. Имаше само бегла представа къде е скрит. Защо трите мойри бяха избрали наркотиците за негова слабост, когато се бяха събрали край възглавницата му, за да решат съдбата му? Защо не избраха алкохола? Или жените? Сега Бенг[11] го беше заловил и му бе изпратил този базилиск като наказание.
Бабел забави ход. Нямаше и следа от гаджото[12]. Да не би да си беше въобразил?
Да си беше въобразил злокобността на мъжа? Или ефекта от тези ужасяващи очи? Може би дори беше халюцинирал?
Нямаше да е първият случай, в който да си изкара акъла заради кофти дрога.
Провери колко е часът на един автомат за паркиране. Добре. Може би другият човек все още го очакваше. Може би той щеше да е подобронамерен?
На отсрещния тротоар две проститутки започнаха ожесточен спор за местата си. Беше събота следобед. Денят на сводниците в Сен Дени. Бабел погледна отражението си в една витрина. Усмихна се неуверено. Само да успееше да приключи с тази сделка, би могъл да ръководи няколко момичета. И да има мерцедес. Щеше да си купи кремав мерцедес с червени кожени седалки, поставки за чаши и автоматичен климатик. И щеше да си прави маникюра в един от онези салони, където руси момичета с бели престилки те гледат влюбено през масата.
„При Мине“ беше само на две минути път пеша. Най-малкото, което можеше да стори, беше да надникне през вратата и да провери за другия мъж. Да му поиска предплата - доказателство за интереса му. След което, стенещ под купчина подаръци и пари, щеше да се върне в катуна и да се помири с онази вещица, сестра си.
Адам Сабир отдавна беше решил, че са го пратили за зелен хайвер. Самана закъсняваше с петдесет минути. Само очарованието му от долнопробната обстановка в бара го задържаше на място. Докато Сабир се оглеждаше, барманът започна да спуска ролетната врата.
- Какво става? Затваряте ли?
- Да затварям? Не. Заключвам всички вътре. Днес е събота. Всички сводници идват в града с влака.
Правят проблеми по улиците. Преди три седмици изпочупиха прозорците към улицата. Ако искаш да излезеш, трябва да минеш през задната врата.
10
Василискът (от гръцки - малък цар) е митично влечуго от древногръцките и европейски бестиарии и легенди. Той е смятан за цар на змиите, който има силата да предизвиква смърт само с погледа си.
12
С думата „гаджо“, или „гадже“, се назовават „нециганите“. Тя има обидно значение и означава „дивак, некултурен човек“.