Бялото пежо се качи на тротоара и се заби в дясното бедро на Бабел, счупвайки костта. Бабел отскочи от капака и падна тежко на паважа.
Почти веднага почувства, че го вдигат - силни ръце го хванаха за якето и дъното на панталона. Някой отвори врата и го хвърли в колата. Можеше да чуе ужасяващо, пронизително пищене и едва по-късно осъзна, че то идва от него. Погледна нагоре точно когато гаджото го стигна за гърлото.
Бабел се свести от смазващата болка в краката и раменете.
Повдигна глава, за да се огледа, но не виждаше нищо. Едва тогава осъзна, че очите му са завързани и тялото му е вързано в изправено положение за някаква метална рамка, от която той висеше с разпънати като на разпятие ръце и крака. Тялото му образуваше полукръг, сякаш се беше хвърлил с бедрата напред по време на някакъв много експресивен танц. Беше гол.
Бейл отново дръпна пениса на Бабел.
- Така.
Привлякох ли вниманието ти най-сетне? Слушай ме, Самана. Има две неща, които трябва да знаеш.
Първо.
Със сигурност ще умреш - не можеш да се измъкнеш оттук с приказки или да откупиш живота си срещу информация. Второ. Как ще умреш, зависи изцяло от теб. Ако съм доволен, ще прережа гърлото ти.
Няма да почувстваш нищо. И по начина, по който ще го направя, кръвта ти ще изтече за по-малко от минута. Ако не съм доволен, ще ти причиня болка - много по-голяма от тази, която ти причинявам сега. За да ти докажа, че възнамерявам да те убия - както и че няма изход от положението, в което се намираш, – ще отрежа пениса ти. После ще обгоря раната с нагорещена ютия, за да не умреш от кръвозагуба, преди да е дошъл моментът за това.
- Недей! Не го прави! Ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш.
Всичко.
Бейл стоеше с нож, опрян в изпънатата кожа на члена на Бабел.
- Всичко? Пенисът ти срещу информацията, която търся? - Бейл повдигна рамене. - Не разбирам.
Знаеш, че никога повече няма да го използваш. Показах ти това съвсем ясно. Защо би искал да го запазиш?
Не ми казвай, че все още страдаш от заблудата, че има надежда?
Струйка слюнка се проточи от устата на Бабел.
- Какво искаш да ти кажа?
- Първо. Името на бара.
- „При Мине“.
- Добре. Това е вярно. Аз самият те видях да влизаш там. С кого се срещна?
- Американец. Писател. Адам Сабир.
- Защо?
- За да му продам ръкописа.
Исках пари.
- Показа ли му ръкописа?
Бабел се засмя хрипливо.
- Той дори не е у мен. Никога не съм го виждал. Не зная даже дали съществува.
- О, боже! - Бейл пусна пениса на Бабел и започна да гали лицето му. - Ти си красив мъж. Дамите те харесват. Най-голямата слабост на мъжа се крие в неговата суетност – каза Бейл и прекара острието на ножа си на кръст през бузата на Самана. - Вече не си толкова красив.
От едната страна все още ставаш. От другата - Армагедон. Виж. Мога да бръкна с пръста си в тази дупка.
Бабел започна да крещи.
- Спри. Или ще разрежа и другата ти буза.
Бабел спря да крещи. През разкъсаната му буза минаваше въздух.
- Ти рекламира ръкописа. Две заинтересовани страни се отзоваха.
Аз съм едната. Сабир е другата.
Какво смяташе да ни продадеш за половин милион евро? Въздух?
- Излъгах. Зная къде може да бъде открит. Ще те заведа до него.
- И къде е това?
- Написано е.
- Разкажи ми.
- Не мога - поклати глава Бабел.
- Обърни другата буза.
- Не! Не мога. Не мога да чета...
- Тогава откъде знаеш, че е написано?
- Защото ми беше казано.
- Кой притежава този текст?
Къде може да бъде открит? - Бейл наклони глава на една страна. – Някой от твоето семейство ли го крие? Или друг? - Настъпи пауза. – Да. Така си и мислех. Виждам по лицето ти. Някой от семейството ти е, нали? Искам да знам кой. И къде. – Бейл сграбчи пениса на Бабел. - Дай ми име.
Бабел увеси глава. Кръв и слюнка се процеждаха от дупката, направена от ножа на Бейл. Какво беше направил? Какво беше разкрил в страха и объркването си? Сега гаджото щеше да открие Йола. Да измъчва и нея.
Мъртвите му родители щяха да го прокълнат, че не е защитил сестра си. Името му щеше да бъде опетнено - махриме[14] . Щеше да бъде погребан в гроб без име. И всичко това, защото суетата му беше по-голяма от страха му пред смъртта.
Дали Сабир беше разбрал двете думи, които му каза в бара? Дали инстинктът му за човека беше правилен?
Бабел знаеше, че е стигнал края на пътя. Цял живот, прекаран в изграждането на въздушни кули, означаваше, че осъзнава собствените си слабости повече от добре. Още трийсет секунди и душата му щеше да се запъти към ада. Щеше да има само една възможност да направи това, което иска.
14
Идентичността на циганите се основава на разделението „ние -другите“, „бог - дявол“, „чист - нечист“. „Махриме“ се нарича ритуалната нечистота. Терминът се отнася до разделението „чист-нечист“. „Махриме“ определя границите между половете, между възрастите, между циганите и „гаджотата“.