Само една възможност.
Използвайки цялата тежест на висящата си глава, Бабел отметна брадичката си наляво, докъдето можеше да стигне, след което я завъртя обратно надолу в злокобен полукръг надясно.
Бейл несъзнателно отстъпи крачка назад. После посегна и сграбчи кичур от косата на циганина.
Главата се поклащаше свободно, сякаш освободена от прешлените.
- Не! - Бейл пусна главата да падне напред. - Невъзможно.
Отдалечи се на няколко крачки, вгледа се в трупа за секунда и после пак се приближи. Посегна напред и отряза ухото на циганина с ножа си.
После преряза превръзката за очи и повдигна клепачите на мъжа. Очите бяха празни - без искрица живот.
Бейл почисти ножа си в превръзката и си тръгна, клатейки глава.
Капитан Жорес Калк от Националната полиция прокара незапалената цигара под носа си, след което с нежелание я върна в табакерата. Пусна я в джоба на сакото си.
- Поне този труп е хубав и свеж. Изненадан съм, че кръвта не продължава да капе от ухото му. – Калк заби палец в гърдите на Бабел, отдръпна го и след това се наведе, за да потърси промяна в цвета на кожата. - Почти никаква синина. Този мъж е мъртъв от не повече от час.
Как стигнахме до него толкова бързо, Макрон?
- Откраднат ван, сър.
Паркиран е отвън. Собственикът се е обадил и колата е била забелязана четирийсет минути по-късно. Ще ми се уличните престъпления да се разкриваха толкова лесно.
Калк свали ръкавиците си.
- Не разбирам. Нашият убиец отвлича циганина от улицата, на обществено място и с открадната кола. После идва право тук, връзва циганина за рамка на легло, която за удобство е закачил на стената предварително, измъчва го малко, чупи врата му и след това оставя колата паркирана отвън като пътен знак. Звучи ли ти смислено?
- Имаме и несъответствие на кръвта.
- Какво имаш предвид?
- Тук. На ръката на жертвата.
Тези порязвания са по-стари от останалите рани. И по тях има чужда кръв, смесена с тази на жертвата. Вижда се ясно на преносимия спектрометър.
- О, значи ванът не е бил достатъчен и убиецът ни е оставил и кръвен знак - вдигна рамене Калк. – Този човек е или слабоумен, или гений.
Аптекарката приключи с превързването на ръката на Сабир.
- Сигурно е била евтина чаша - късметлия сте, че нямате нужда от шевове. Нали не сте пианист?
- Не. Писател съм.
- О. Значи не ви трябват никакви умения.
Сабир избухна в смях.
- Може да се каже. Написал съм една книга за Нострадамус. А сега пиша рецензии за филми за верига регионални вестници. Но това е всичко. Рекапитулацията на един провален живот.
Аптекарката допря ръка до устните си.
- Много съжалявам. Нямах предвид това, което сте си помислили.
Разбира се, че писателите имат умения. Говорех за уменията на пръстите. Такива, при които е важно как работиш с пръстите си.
- Всичко е наред. - Сабир стана и пооправи сакото си. - Ние, наемниците, сме свикнали да ни обиждат. Със сигурност сме на дъното в ордена на пишещите. Това, разбира се, е само ако не пишем бестселъри или не съумеем да станем знаменитости.
Тогава магически се изстрелваме към върха на йерархията.
После, ако не сътворим втори бестселър, потъваме обратно на дъното.
Динамична професия, не мислите ли? - прикри той огорчението си зад широка усмивка. - Колко ви дължа?
- Петдесет евро. Само ако сте сигурен, че можете да си го позволите, разбира се.
- О. Туш! - Сабир извади портфейла си и започна да търси банкноти. Част от него още се мъчеше да проумее действията на циганина. Защо някой би нападнал напълно непознат човек? Човек, за когото се надяваш да купи нещо ценно от теб? В това нямаше смисъл.
Но нещо му подсказваше да не ходи в полицията, въпреки препоръката на бармана и тримата или четирима клиенти, които бяха станали свидетели на нападението. В онзи мъж имаше нещо повече от това, което очите можеха да видят. И кой или какво са Самоа и Крис? Той подаде на аптекарката парите. – Думата „Самоа“ говори ли ви нещо?
- Самоа? - поклати глава аптекарката. - Имате предвид нещо друго освен мястото?
- Мястото? Какво място?
- Самоа сюр Сен. Това е на около шейсет километра югоизточно от тук. Точно над Фонтенбльо.
Всички джазмени го знаят. Циганите провеждат фестивал там всяко лято в чест на Джанго Райнхарт. Сещате ли се? Китаристът мануш.