- Мануш?
- Това е циганско племе.
Свързани са със синтите.
Произхождат от Германия и Северна Франция. Всеки го знае.
Сабир направи ироничен поклон.
- Но вие забравяте, мадам. Аз не съм всеки. Аз съм просто един писател.
Бейл не харесваше барманите. Те бяха противни създания, изкарващи прехраната си от слабостта на другите. Но все пак... в името на събирането на информация той беше готов да направи компромис. Върна откраднатата лична карта в джоба си.
- Значи циганинът го нападна с чаша?
- Да. Никога не бях виждал нещо подобно. Просто влезе, целият в пот, и се запъти към американеца. Разби една чаша и заби ръката си в нея.
- Ръката на американеца?
- Не. Това беше странното.
Циганинът заби своята ръка. Едва след това нападна американеца.
- С чашата?
- Не. Не. Взе ръката на американеца и направи с нея същото, което беше направил със собствената си.
После залепи ръката на американеца на челото си. Имаше кръв навсякъде.
- И това беше всичко?
- Да.
- Той не каза нищо?
- Не, крещеше през цялото време. „Запомни тези думи. Запомни ги.“
- Какви думи?
- Ами. Не съм съвсем сигурен.
Звучаха като Сам, Моа и Крис. Може би са братя?
Бейл потисна тържествуващата си усмивка и поклати сериозно глава.
- Братя. Да.
- Но аз току-що говорих с един от вашите служители - размаха ръце мелодраматично барманът. - Казах му всичко, което знам. Какво искате - и да ви сменям пелените ли?
- И как изглеждаше този служител?
- Като всички вас - вдигна рамене барманът. - Сещате се.
Капитан Калк погледна през рамо към лейтенант Макрон.
- Като него?
- Не. Изобщо не като него.
- Значи като мен?
- Не. Не като вас.
Калк въздъхна.
- Като Джордж Клуни? Уди Алън? Джони Холидей? Или може би носеше перука?
- Не. Не. Не носеше перука.
- Какво друго каза на този невидим човек?
- Няма нужда да сте саркастичен. Изпълнявам дълга си на гражданин. Опитах се да защитя американеца...
- С какво?
- Ъъ... с щеката си за билярд.
- Къде съхраняваш това нападателно оръжие?
- Къде го съхранявам? Къде мислите, че го съхранявам? Зад бара, разбира се. Това е Сен Дени, не „Сакре Кьор“ [15].
- Покажи ми.
- Вижте. Не съм удрял никого с нея. Само я размахах срещу циганина.
- Циганинът помаха ли в отговор?
- О, по дяволите! - Барманът отвори с шилото за лед кутия цигари „Житан“. - Предполагам, че сега ще ме затворите за пушене на обществено място? Какви хора – издуха той дима през барплота.
Калк взе една от цигарите на бармана. Почука я в пакета и замечтано я прекара под носа си.
- Няма ли да я запалите?
- Не.
- Не ми казвайте, че сте ги отказали?
- Имам проблеми със сърцето. Всяка цигара съкращава живота ми с един ден.
- И все пак си струва.
- Прав си - въздъхна Калк. – Дай ми огънче.
Барманът подаде на Калк върха на цигарата си.
- Вижте. Сега си спомних. Относно вашия служител.
- Какво си спомни?
- Имаше нещо странно в него. Много странно.
- И какво беше това?
- Ами... не знам дали ще ми повярвате, ако ви кажа.
Калк повдигна вежди.
- Пробвай ме.
Барманът вдигна рамене.
- Той нямаше бяло на очите.
- Името на мъжа е Сабир. С-А-Б-И-Р. Адам Сабир. Американец. Не. Нямам повече информация за вас в момента.
- Проверете го в компютъра.
Това трябва да е достатъчно. Повярвайте ми.
Ейкър Бейл остави телефонната слушалка. Позволи си лека усмивка. Това щеше да реши проблема със Сабир. Докато френската полиция приключеше с разпита, той щеше отдавна да е изчезнал. Хаосът винаги е добра идея. Хаосът и анархията.
Причини хаос и анархия и ще накараш установените сили на реда и закона да отстъпят назад. Полицията и обществените служители са обучени да мислят праволинейно - чрез правила и ограничения.
В компютърната терминология „хипер“ беше противоположно на „линейно“. Добре тогава. Бейл се гордееше със способността си да мисли по хипер начин - прескачайки и втурвайки се в каквато посока реши. Той правеше каквото искаше, когато поискаше. Пресегна се към картата на Франция и я разгъна внимателно на масата пред себе си.
Адам Сабир разбра, че полицията се интересува от него, когато включи телевизора в апартамента под наем в Ил Сен Луи и видя собственото си лице да го гледа от плазмения екран.
15
Базилика, посветена на свещеното сърце (Сакре Кьор) на Исус, намира с в центъра на Париж, близо до Монмартр. Една от забележителностите на града.