Най-сетне палатката бе опъната и мисионерът прибра пакетите и сандъците. Дъждът престана, нивото в бутилката значително спадна и Харт почувства, че вече е готов за неизбежната среща. Всъщност той търсеше повод да заговори мисионера. След година и половина пълна самота общуването с човек, независимо какъв е той, му се струваше твърде привлекателно.
„Не бихте ли се съгласили да обядвате с мене?
написа той на гърба на една стара фактура. Но старецът вероятно бе доста изплашен и едва ли щеше да дойде. Това не е най-добрият начин да се оправят отношенията. Харт порови под леглото си, намери подходящо сандъче и сложи в него револвера. Когато отвори вратата, Итин вече чакаше своя учител, тъй като днес бе неговият ред да изпълнява длъжността събирач на знания. Търговецът му подаде бележката и сандъчето.
— Занеси това на новия човек! — заповяда той.
— Новият човек Нов Човек ли се нарича? — запита Итин.
— Не! — рязко отвърна Харт. — Казва се Марк. Но аз те моля само да отнесеш това, а не да влизаш в разговор с него.
Всеки път, когато Харт губеше самообладание, вескеряните с тяхното педантично мислене печелеха рунда.
— Ти ме молиш да не встъпвам в разговор — бавно започна Итин, — но Марк може би ще поиска. А и другите ще се заинтересуват как се казва той. И ако аз не зная неговото име…
Той се запъна, защото Харт тръшна вратата. Впрочем това нямаше значение: при следващата среща с Итин — след ден, след седмица или дори след месец — монологът щеше да се възобнови от същата дума, с която сега свърши. Мисълта щеше да бъде разчепквана до пълно разясняване. Харт мислено изруга и заля с вода две порции от най-вкусните си запаси от концентрирана храна.
На вратата се почука.
Влезе свещеникът и му подаде сандъчето с револвера.
— Благодаря ви, че ми го дадохте назаем, мистър Харт. Аз ценя мотивите, които са ви подбудили да ми го изпратите. Нямам представа коя е причината за неприятностите по повод пристигането ми, но нека ги забравим, щом трябва известно време да живеем заедно на тази планета.
— Пиете ли? — запита Харт, като взе сандъчето и посочи бутилката на масата. Той наля две чаши догоре и подаде едната на свещеника. — И аз мисля горе-долу същото, но трябва да си обясня защо се случи това. Този свят е голям и ми се струва, че ние трябва да се подредим в него колкото може по-добре. Да пием за ваше здраве!
— Бог да ви пази! — пожела отец Марк и също вдигна чашата.
— Не мен и не тази планета — твърдо заяви Харт. — Ето в това е цялата работа. — Той изпи чашката до дъно и въздъхна.
— Вие говорите така, за да ме шокирате, нали? — запита с усмивка отецът. — Уверявам ви, че това не ми действа.
— Нямам никакво намерение да ви шокирам. Казах буквално това, което имах предвид. Аз принадлежа към онези, които вие наричате атеисти, а що се отнася до религията — нямам никакво вземане-даване с нея. Тукашните жители са прости, необразовани същества от каменния век, лишени от всякакви суеверия и без зачатъци от религия. Надявах се, че и по-нататък ще могат да живеят така.
— Какво говорите? — намръщи се свещеникът. — Искате да кажете, че те нямат никакво божество и не вярват в задгробния живот? Според вас те трябва да умират…
— Умират и се превръщат в прах както всички останали живи същества. Те имат гръм, дървета, вода, но нямат бог гръмовержец, горски духове и русалки. Нямат табу, заклинания и уродливи богчета, които да ги мъчат с кошмари и различни ограничения. Те са единственият първобитен народ от всички, които съм видял, съвършено свободен от суеверия и — благодарение на това — доста по-щастлив и разумен от другите. Искам да си останат такива.
— Вие искате да ги държите далеч от Бога, от спасението? — Очите на свещеника се разшириха и той леко се отдръпна от Харт.
— Не, искам да ги предпазя от суеверия — възрази търговецът. — Нека вескеряните най-напред запълнят своите познания и нека се научат да съдят реалистично за явленията в природата.
— Вие оскърбявате църковното учение, сър, като го приравнявате към суеверията!…
— Моля ви! — прекъсна го Харт и вдигна ръка. — Никакви теологични спорове! Не мисля, че вашето дружество е поело разходите ви за това пътешествие само за да ме върнете към светата вяра. Имайте предвид, че съм дошъл до тези си възгледи по пътя на сериозни размишления в продължение на много години и цяла тълпа студенти богослови няма да успеят да ги променят. Обещавам, че няма да правя опити да ви приобщя към моята вяра, ако и вие ми обещаете същото.