— Съгласен съм, мистър Харт. Вие ми напомнихте, че моята мисия се заключава в спасението на душите на вескеряните и именно с това трябва да се заема. Но с какво моята дейност би могла да разруши така вашите планове, че вие се опитахте да ме изгоните? Дори ме заплашвахте с револвер и… — свещеникът замълча и загледа чашата си.
— И дори ви ударих лошо — довърши Харт, като внезапно се намръщи. — За това нямам никакво оправдание и съм готов да ви искам извинение. Просто лоши маниери, а характерът ми е още по-лош. Ако и вие поживеете дълго в самота, също ще започнете да се държите така. — Той замислено заразглежда големите си ръце, които лежаха на масата; драскотините и мазолите му напомниха миналото. — Да наречем това пропадане на надеждите поради липса на друг израз. Вие с вашата професия неведнъж сте имали случай да надникнете в тъмните ъгълчета на човешката душа и би трябвало да знаете нещичко за подбудите на някои действия и за щастието. През целия си живот бях твърде зает и нито веднъж не ми дойде наум да заседна някъде и да си създам семейство. И доскоро не съжалявах за това. Може би радиацията е размекнала мозъка ми, но аз започнах да се отнасям към тези космати рибообразни вескеряни като към свои собствени деца. И донякъде отговарям за тях.
— Ние всички сме Негови деца — спокойно забеляза отец Марк.
— Добре, тук живеят негови деца, които нямат представа за съществуването му — каза Харт, като внезапно се озлоби на себе си, че се е разчувствал. — Можете ли да разберете колко е важно това? Като поживеете известно време с вескеряните, ще видите обикновения им щастлив живот. Той не отстъпва на състоянието на благодат, за което вие постоянно говорите. Те се наслаждават на живота… и никому не причиняват вреда. Само по една случайност са достигнали до сегашното си развитие на тази безплодна планета, затова не са имали възможността да се издигнат по-високо от материалната култура на каменния век. Но в умствено отношение не ни отстъпват… може би дори ни превъзхождат. Научиха нашия език и аз лесно мога да им обясня всичко, от което се интересуват. Знанието и придобиването на знания им доставя истинско удоволствие. Понякога могат да ви раздразнят, тъй като имат обичай да свързват всеки нов факт с всичко, което им е вече известно. Но колкото повече неща научат, толкова по-бързо ще протича този процес. Някой ден съвсем ще се приравнят с човека и може би ще го надминат. Ако само… Вие съгласен ли сте да ми направите една услуга?
— Всичко, което е по силите ми.
— Оставете ги на мира. Или пък, ако това е чак толкова необходимо, учете ги на история и естествени науки, на философия, право, всичко, което ще им помогне при сблъскването с действителността на един по-широк свят, за съществуването на който те по-рано не са знаели. Но не обърквайте умовете им с ненавист и страдания, с вина, грях и възмездия. Кой знае какви вреди…
— Вашите думи са оскърбителни, сър! — възкликна свещеникът, като скочи от мястото си.
Неговата побеляла глава едва достигаше брадата на астронавта, но той безстрашно защитаваше онова, в което вярваше.
Харт, който също бе станал, вече не приличаше на каещ се грешник. Те гневно се гледаха в упор, както се гледат хора, непоколебимо защитаващи онова, което смятат за правилно.
— Вие оскърбявате! — викна Харт. — Имате невероятно самомнение, като мислите, че вашите неоригинални, жалки митове, които едва се отличават от хилядите други, тегнещи още над хората, могат да донесат нещо друго освен суматоха в още неизкушените умове! Нима не разбирате, че те вярват в истината и никога не са чували за такова явление като лъжата? Никой не се е опитвал да им внуши, че може да се мисли другояче. И вие искате да промените…
— Аз ще изпълня своя дълг, тоест Неговата воля, мистър Харт. Тук също живеят божи създания и те имат души. Не мога да отстъпя на дълга си — да им донеса Неговото слово и да ги спася, отваряйки им вратите към Царството небесно.
Когато свещеникът открехна вратата, вятърът я удари и я разтвори широко. Отец Марк изчезна в непрогледната тъмнина. Вратата ту се отваряше, ту се захлопваше и дъждовните пръски влизаха в стаята. Харт бавно се приближи до вратата, затвори я и не видя Итин, който търпеливо и безропотно стоеше под проливния дъжд с надеждата, че Харг може би за секунда ще се забави и ще сподели с него още една частица от своите забележителни знания.
По мълчаливо взаимно съгласие отецът и Харт повече никога не споменаха за тази първа вечер. След няколко дни, прекарани в още по-тягостна самота, защото всеки знаеше, че другият е наблизо, те възобновиха разговорите, но на строго неутрални теми. Харт постепенно опаковаше и криеше своите придобивки, без да допуска дори мисълта за това, че работата му тук е свършена и може да замине когато си поиска. Той имаше вече достатъчно редки лекарства и растителни препарати, за които щеше да получи добри пари. А вескерянските произведения на изкуството щяха да предизвикат сензация на космическия пазар с неговите високи изисквания. До идването на Харт продукцията от художествените занаяти на тази планета се ограничаваше най-вече с резба на твърдо дърво, изпълнена с помощта на каменни сечива. Харт снабди вескеряните с инструменти и метал от своите собствени запаси. След няколко месеца те не само се научиха да работят с новите материали, но и въплътиха свои замисли и образи в най-странните, но и най-прекрасните произведения на изкуството, които някога бе виждал. Оставаше само да ги подхвърли на пазара и да предизвика първоначалното търсене, а след това да се върне за нова партида. В замяна вескеряните искаха само книги, инструменти и знания. Харт не се съмняваше, че скоро ще настъпи времето, когато те със собствени сили ще си извоюват приемането в Галактическия съюз.