— Изпитай ме. Ще ти задам няколко безобидни въпроса, а ти ми отговаряй вярно или невярно, както предпочиташ. Ще видиш дали мога да позная. За начало, имаше ли куче като дете?
— Не.
— Виждаш ли, сега лъжеш. Как се казваше кучето?
— Елмър.
— Честен отговор. Как е малкото име на майка ти?
— Мари.
— Грешно. А на баща ти?
— Джим.
— Грешно — заяви Амблър и видя, че коленичилият мъж е видимо изплашен от лекотата, с която оценяваше отговорите му. — Как умря Елмър?
— Прегази го кола.
— Правилно — окуражително каза Амблър. — Верен отговор. Сега задръж на тази вълна. Защото от тук нататък ще минават само верни отговори. — Секундна пауза. — Втори кръг на изпита. За кого работиш?
— Проклетите ми ребра са счупени.
— Това няма връзка. Предупредих те, че времето ми е ограничено.
— Те ще ти обяснят. Не е моя работа да говоря за това. — Увереността започваше да се връща в гласа на мъжа; Амблър трябваше да подкопае тази увереност или да загуби шанса си да узнае онова, което му беше необходимо.
— Да обяснят? Ти явно не разбираш. Сега не те са твоите началници, а аз. — Той притисна назъбения ръб на ножа към дясната буза на стрелеца.
— Моля те — простена южнякът.
По острата приставка се появиха малки капчици кръв.
— Ще ти дам един съвет. Ако ще носиш пушка на бой с ножове, направи така, че да спечелиш. — Гласът на Амблър беше леден и убедителен. Това беше част от изкуството на разпита — аурата на пълна решителност и безпощадност.
Той се концентрира върху пушката. „Паксармс“ МК24Б. Пушка с дълга цев за впръскващи стрели, калибър 509.
— Прекрасно оръжие — каза Амблър. — Не е част от обичайната войнишка екипировка. Какъв е случаят? — Той отново притисна назъбената приставка.
— Моля те — простена мъжът и с това сякаш изпусна и последния си дъх.
— Назначението ти е било отвличане. Инструкциите са били да ме упоиш, а после какво?
— Това не бяха точните инструкции. — Мъжът звучеше почти смутено. — Изглежда, че хората, за които работя, имат истински интерес към теб.
— Хората, за които работиш — повтори Амблър. — Имаш предвид правителството.
— Какво? — Озадачен поглед, сякаш мислеше, че Амблър го подиграва, но не беше сигурен. — Говорим за изцяло частна организирана група. Не работя на заплата за правителството, това поне е сигурно. Те казаха, че можеш да се появиш и в такъв случай аз трябваше да поема задачата.
Амблър с кимване посочи пушката.
— Това ли имаш предвид?
— Казаха ми да преценявам, ако считам, че си опасен. — Той сви рамене. — Затова взех пушката за всеки случай.
— И?
Той отново сви рамене.
— Мислех, че може да си опасен. Амблър не мигаше.
— Имаше ли сценарий да се откажеш?
— Нямах информация напред във времето. Щяха да ми съобщят какво следва след доклада ми, че си упоен или задържан. Предполагайки, че изобщо ще се появиш. Не знам те доколко го смятаха за вероятно.
— Те? Трябва да ти кажа, че това не е любимата ми дума.
— Виж сега, тези хора ме наемат да върша разни работи, но го правят от разстояние. Не играем карти заедно в неделя, разбираш ли? Придобих усещането, че току-що са разбрали, че си на свобода, и искат да те вербуват, преди да го е сторил друг.
— Хубаво е да си търсен. — Амблър се мъчеше да обработи онова, което чуваше. Междувременно беше важно да не отпуска ритъма на въпросите. — Какъв беше начинът ви на контакт?
— Поддържаме връзка от разстояние. Тази сутрин получих кодиран имейл с инструкциите. Част от заплащането беше преведено по сметка. Сделката влезе в сила. — Думите му излизаха на един дъх. — Без срещи. Тотална отцепническа сигурност.
Човекът говореше истината, а думите му казваха дори повече от недвусмисленото им значение. Отцепническа сигурност. Жаргон на щатското разузнаване.
— Ти си американски оперативен агент — заяви Амблър.
— Оттеглих се, както казах. Бях ВР. — Значи военно разузнаване. — Специалните сили, седем години.
— Значи сега си на свободна практика.
— Точно така.
Амблър откопча малката торбичка, прикрепена към камуфлажната жилетка на мъжа. Вътре имаше очукан мобилен телефон „Нокия“, вероятно за лична употреба, и Амблър го прибра в джоба си. Освен това откри, както очакваше, военен вариант на устройство за текстови съобщения. Както стрелецът, така и групата, която го беше наела, използваха екипировка на американските тайни служби.
— Значи ето какъв е бартерът — каза Амблър. — Ти ще ми кажеш имейл протоколите и паролите си.
Последва пауза. Сетне, с нов израз на решителност, мъжът поклати глава.