За много стари китайски източници в американския Държавен департамент младежът звучеше твърде добре, за да е истина. Според досието му, усърдно компилирано от Отряда за политическа стабилизация към „Консулски операции“, той наистина беше такъв.
Ето защо Амблър беше разпределен в Чанхуа като част от „екип за действие“, изпратен от Отряда за политическа стабилизация. Което означаваше, че той отиде там не като Хал Амблър, а като Таркин, оперативното име, което му беше дадено още в началото на кариерата му в операции под прикритие. Таркин, чувстваше понякога той, не беше само измислена личност, а човек със свой живот. По време на операция Амблър наистина се превръщаше в Таркин. Това беше форма на психическа фрагментация, която му позволяваше да си върши работата.
Едно от малкото западни лица в морето от азиатци — по автоматично предположение, следователно представител на чужда медия, — Таркин се движеше през гъстата тълпа, заковал поглед в платформата. Мъжът щеше да се появи всеки миг. Великата надежда на новото поколение на Тайван. Младият идеалист. Обаятелният визионер.
Чудовището.
Фактите бяха старателно описани в досието му. Те разкриваха убийствения фанатизъм, който се таеше зад умереността, сладкодумието и здравия му разум. Те разобличаваха идеологическите му връзки с червените кхмери. Личното му участие в наркокартела „Златният триъгълник“ и в низ политически убийства из цял Тайван.
Нямаше начин да свалят маската му, без да компрометират многобройните си източници, оставяйки ги да се изправят срещу мъчителна смърт от ръцете на тайните съюзници на Лун. Но и не можеха да му позволят да успее — да заеме мястото си по върховете на Националния конгрес. За да се осигури оцеляването на самата демокрация, отровният популист трябваше да бъде премахнат от демократичната арена.
Това беше типът работа, в който Отрядът за политическа стабилизация се беше специализирал. Безмилостността на някои операции му спечели неодобрението на онези разузнавателни анализатори в Държавния департамент с меки сърца и още по-меки глави. В интерес на истината понякога бяха необходими неприятни действия, за да се избегнат още по-неприятни последствия. Заместник-секретарят Елън Уитфийлд, директор на ОПС, беше отдадена на този принцип с решимост, която я правеше особено ефективна.
Там, където директорите на други отряди се задоволяваха с анализи и оценки, Уитфийлд действаше, и то навреме. „Да изрежем рака, преди да се е разпространил“, беше нейното мото, що се отнасяше до политически заплахи. Елън Уитфийлд не вярваше в безкрайното дипломатическо протакане, когато мирът можеше да бъде запазен с помощта на бърза хирургическа интервенция. Залогът обаче рядко беше толкова голям.
Слушалката в ухото на Таркин леко изпука. „Алфа едно на позиция“, прошепна глас. Превод: екипният специалист по експлозиви се беше разположил на безопасно разстояние от мястото, на което беше скрил устройството си, готов да активира контролирания с радиовръзка детонатор при сигнала на Таркин. Операцията беше сложна, защото се налагаше да бъде такава. Семейството на Лун, уплашено за сигурността му и недоверчиво към местната полиция, му беше подсигурило отличен охранителен екип. Всички очевидни снайперистки гнезда вероятно вече бяха проверени и прочистени. Други охранители, професионалисти както в древните традиции на бойните изкуства, така и в по-новите методи на съвременното стълкновение, вероятно оглеждаха тълпата, а трети бяха внедрени в самото множество на равни интервали и щяха да посрещнат всеки знак за оръжие с груба сила. Лун пътуваше в бронирана кола, отсядаше в хотелски стаи, старателно охранявани от лоялни поддръжници. Никой не би могъл да си представи, че заплахата се спотайваше в обикновения на външен вид подиум.
Сега бе настъпило времето за шоу.
От нарастващото вълнение на тълпата Таркин разбра, че кандидатът се беше появил. Той вдигна очи тъкмо за да види как Лун пъргаво пристъпва на подиума.