Затова една уж маловажна неприятност като този бюлетин го тормозеше като прораснал навътре косъм. Беше едно да не знаеш какво се случваше в степите на Узбекистан и съвсем друго, когато се отнасяше за собствения ти заден двор. Как така никой не знаеше кой точно беше беглецът от остров Париш?
Заведението се използваше на „колективна база“ от всички клонове на американските тайни служби. Пациент, който не само беше задържан на остров Париш, но и както ставаше ясно, беше пазен в изолация в заключено отделение, очевидно беше наистина опасен човек или заради това, което беше способен да разкрие, или за това, което беше способен да направи.
Но когато директорът на ЦРУ отправи запитване за самоличността на беглеца, никой не успя да му отговори. Това или беше лудост, каквато не лекуваха на остров Париш, или беше нещо като неподчинение.
— Ето какъв е въпросът — избъбри Норис на Кейстън, когато той влезе, сякаш вече бяха по средата на разговор. — Всеки пациент в това заведение върви с… как му викате… със специална заявка, финансиращ код. „Колективна база“ означава, че всяка агенция допринася за частта от ресурса, която използва. Ако Ленгли настани там някой изкукал анализатор, Ленгли захранва сметката му. Ако е за някой от Форт Мийд, Форт Мийд плаща сметката. Което означава, че всеки пациент отива там с финансиращ код. Дванадесет цифри. От съображения за сигурност процедурата по плащанията е отделена от досието на самата операция, но документите би трябвало да предоставят името на служителя, одобрил задържането на съответния пациент. Но не и този път. Надявам се да откриете какво се е объркало. От счетоводните архиви на остров Париш е видно, че финансиращият код на пациента е бил активен — сметките му са се покривали според изискванията. Но сега пък счетоводителите на „Консулски операции“ твърдят, че не могат да открият финансиращия код в базата данни. Следователно дори не можем да установим кой е заповядал това задържане.
— Това не се е случвало никога досега.
Платната на Норис се изпълниха с нов порив на възмущение.
— Или ни казват истината и в случая те са прецакани. Или се опитват да ни попречат и в случая прецакват нас. И ако е така, искам веднага да измислим начин да им го върнем тъпкано. — Норис имаше навика да противопоставя по няколко или, когато беше възбуден. Под мишниците на светлосинята риза на заместник-директора нарастваха влажни тъмни кръгове. — Но това ще бъде моята битка, не вашата. Онова, което искам от теб, Клей, е фенер в тъмното. Обичайната ми молба, нали разбираш?
Кейстън наведе глава.
— Ако се опитват да ни попречат, Кал, то ще е на много високо ниво. Това вече е ясно.
Заместник-директорът извърна очаквателен поглед към него и направи окуражителен жест с ръка.
— Повече — каза той.
— Очевидно е, че беглецът е бивш много ценен агент.
— Много ценен агент, на когото са му избили чивиите?
— Това ни е съобщено. От „Консулски операции“ ни предоставиха информацията от досието на пациент № 5312. Имаме и психиатричния му профил, изпратен от остров Париш. Дузини полета с данни, изпълнени с термини от Диагностичния и статистически наръчник на Американската психиатрична асоциация. В основни линии той страда от остра дисоциация.
— Което означава?
— Означава, че се мисли за някой друг.
— Тогава кой е той?
— Ами това е наболелият въпрос, нали?
— Проклятие — почти изкрещя Норис в гнева си. — Как можеш просто да изгубиш нечия самоличност като проклет чорап в сушилня? — Очите му вбесено пламтяха. След миг той посегна и потупа Кейстън по рамото с ласкава усмивка на лицето си. Кейстън, знаеше той, можеше да бъде труден; човек трябваше да спечели усилията му, а не да ги счита за даденост. Ако Кейстън се почувстваше насилен, той реагираше лошо, можеше да се отдръпне и да се превърне в неотстъпчив бюрократ, какъвто обикновено беше. Кейлъб Норис беше научил този урок отрано. Сега заместник-директорът концентрира чара си върху прегърбения трошач на числа. — Казвал ли съм ти колко харесвам вратовръзката ти? Много ти отива.
Кейстън удостовери приятелската шега с мимолетна усмивка.
— Не се опитвай да се подмазваш на добрата ми страна, Кейлъб. Аз нямам добра страна. — Той сви рамене. — Ето каква е ситуацията. Както казах, разполагаме с психиатричните файлове, всичките индексирани под номера на пациента, № 5312. Но информацията в тях не разкрива нито едно персонално досие — независимо колко дълбоко копаем в системата. Детайлите за лицето не излизат от никъде.
— Което означава, че са били изтрити.