— Защо аз?
Индиецът направи физиономия.
— Малко ми е неудобно, наистина. Амблър мълчаливо го зяпаше.
— Ами истината е, че не знаем точно как изглежда. Опасностите на професията, нали така? Човекът, с когото поддържа пряка връзка, не е в състояние да ни помогне.
— Защото е мъртъв?
— Причината не е важна, нека да не отклоняваме вниманието си от голямата картина. Имаме място, имаме време, но не искаме да очистим неправилния човек. Не искаме да допуснем грешка. Виждаш ли колко сме съвестни? Някои хора просто ще очистят с картечница всеки, които се мерне наоколо. Но това не са нашите методи.
— Майко Тереза, пази си гърба.
— Не казвам, че сме кандидати за светци, Таркин. Но и ти не си такъв. — Тъмните му очи припламнаха. — Да се върна на мисълта си. Ти ще успееш да разбереш кой е белязаният с един поглед. Защото той знае, че е белязан. И ти ще разпознаеш точно това.
— Разбирам — каза Амблър и наистина започваше да разбира. Някаква нелегална групировка желаеше да се възползва от услугите му. Дискутираната задача наистина беше прослушване — но онова, което те искаха да установят, не беше способността му да разчита хората. Не, убивайки федерален агент, той щеше да докаже добрите си намерения, да докаже, че е скъсал с лоялността към предишните си работодатели, да не говорим за обикновения морал. Те вероятно имаха причина да вярват, че той е достатъчно огорчен и недоволен, за да приеме задачата с радост.
Може би бяха погрешно информирани. Може би просто знаеха повече от него — може би знаеха защо точно е бил затворен на остров Париш. Може би той имаше причини за болезнено недоволство далеч отвъд собствените си представи.
— Значи сключваме ли сделката? Амблър се замисли за момент.
— А ако кажа не?
— Ами човек никога не знае, нали? — усмихна се Аркади. — Може би трябва да кажеш не. И да се оттеглиш в неизвестност. Има и по-лоши неща. Те казват, че любопитството било фатално за котката.
— И че удовлетворението я възкресило. — Да не знае беше единственото нещо, което не можеше да преживее. Имаше нужда да знае и имаше нужда да накаже справедливо онези, които се бяха опитали да унищожат живота му. Амблър хвърли поглед към мъжа със синьото яке до вратата. — Мисля, че можем да свършим работата.
Беше лудост, но и единственото нещо, което можеше да го спаси от лудостта. Амблър си спомни, от някоя отдавнашна класна стая, древногръцката легенда за критския лабиринт, леговището на Минотавъра. Лабиринтът бил толкова сложно преплетен, че затворените в него никога не успявали да намерят пътя навън. Но Ариадна помогнала на Тезей, като му дала кълбо прежда и завързала единия му край към вратата на лабиринта. Следвайки нишката, той успял да избяга. В момента този човек беше нещо като единствена нишка за Амблър. Онова, което не знаеше обаче, беше до кой край на лабиринта ще го изведе — до свободата или до смъртта. Но предпочиташе да рискува, вместо да остане изгубен вътре.
Най-накрая Аркади започна да говори като човек, запаметил точни инструкции.
— В десет сутринта утре тайният агент има уговорена среща с областния прокурор на южен Ню Йорк. Смятаме, че бронирана лимузина ще го откара до ъгъла на площад „Свети Андрю“ в долен Манхатън. Може да е с придружител, може и да е сам. При всички случаи това ще бъде рядък интервал на уязвимост, агентът ще трябва да прекоси голямата пешеходна зона. Ти трябва да си там.
— Ще имам ли подкрепление?
— Един от нашите хора ще е там, за да ти помогне. В точния момент нашият човек ще ти даде оръжие. Останалото е в твоите ръце. Настояваме да спазваш инструкциите точно. Осъзнавам, че това е сякаш да накараш джаз музикант да следва нотите в партитурата, вместо да импровизира, но в този случай няма място за импровизации. Как беше онзи американски израз? „Или по моя начин, или хващаш пътя?“ — Поредният английски идиом, който очевидно беше научил на родния си език. Двойният превод му създаваше затруднения. — Планът трябва да се следва до най-малката подробност.
— Мястото е твърде незащитено — запротестира Амблър. — Планът не струва.
— Колкото и да ценим професионалната ти експертиза, трябва да признаеш нашата. Ти не познаваш реалните факти. Работодателите ми разполагат с тях, изучили са ги. Мишената ни е предпазлив човек. Той не се мотае под мостовете за твое удобство. Всъщност това е чудесна възможност. Може да не случим на друга още дълго време, а тогава ще бъде твърде късно.
— Съществуват десетки потенциални проблеми — не отстъпваше Амблър.