— Свободен си да се откажеш — каза Аркади със стоманена нотка в гласа. — Но ако изпълниш задачата според инструкциите, ще бъдеш представен на моя пряк шеф. А той е човек, когото познаваш. Някой, с когото си работил рамо до рамо.
Значи някой, който може би знаеше цялата история на случилото се с Харисън Амблър.
— Ще го направя — каза Амблър. Не мислеше в перспектива, не мислеше с какво се съгласява. Знаеше, че ако остави тази нишка да му се изплъзне, можеше да не я открие никога вече. Нишката на Ариадна. Към кой ли път щеше да го поведе?
Аркади се наведе напред и потупа китката на Амблър. Отстрани жестът изглеждаше приятелски.
— Наистина не искаме толкова много от теб. Само да успееш там, където се провалиха мнозина. Няма да ти е за пръв път.
Не, помисли си Амблър, но може да е за последен.
Глава 7
Ленгли, Вирджиния
Клейтън Кейстън изглеждаше замислен, когато се върна в офиса си без прозорци. По-скоро потънал в мисли, реши Ейдриън Чои. Изглеждаше, сякаш е впил кукичката си в нещо. Вероятно нещо, което беше свързано с много дълга разпечатка, мрачно си помисли Ейдриън.
При Кейстън сякаш всичко опираше до разпечатки. Не че Ейдриън си въобразяваше, че е разгадал личността му. Самата му посредственост беше мистична. Беше му трудно да си представи, че този човек е със същата професия като, да речем, Дерек Сейнт Джон, неудържимият и безстрашен герой от романите на Клийв Маккарти, които Ейдриън така ценеше. Кейстън щеше да го насоли, ако знаеше, че Ейдриън даже носи последната книга от поредицата в раницата си и че беше прочел почти цяла глава на закуска. Този път ставаше дума за ядрена бойна глава, скрита в останките на британския лайнер „Лузитания“. Ейдриън прекъсна четенето на най-интересното: Дерек Сейнт Джон, който се беше гмурнал в останките на кораба, току-що беше избегнал на косъм граната харпун, изстреляна от вражески агент. Ейдриън ще се опита тайничко да прочете още една-две глави по време на обедната си почивка. Кейстън вероятно ще преглежда последния брой на „Журнал за счетоводство, одит и финанси“.
Може би това заслужаваше — да бъде разпределен към най-скучния човек в цялото Централно разузнавателно управление. Ейдриън съзнаваше, че се е престарал с ентусиазма на интервюто. Това без съмнение беше нечия представа за майтап; вероятно в момента някой от „Човешки ресурси“ си мислеше за него и се подхилкваше.
И сега Ейдриън беше потърпевшият. Всеки божи ден човекът, за когото работеше, се появяваше в еднаква бяла риза, с почти еднаква вратовръзка и каталожен костюм, който варираше в оттенъка си от вълнуващо средно сиво, до диво и лудешко графитно сиво. Ейдриън знаеше, че шефът му не работи за Генералния щаб, но въпреки това не отвеждаше ли рутината малко по-далеч от необходимото? Кейстън не само изглеждаше скучен, той ядеше скучно — неизменният му обяд се състоеше от рохко сварено яйце, леко препечен хляб, чаша доматен сок и разтворимо хапче против киселини. За всеки случай. Веднъж, когато бе изпратил асистента си да му вземе обяд, Ейдриън му донесе смесен зеленчуков сок вместо чист доматен и Кейстън го прие като предателство. Хей, живей опасно поне от време на време, за малко да му каже Ейдриън. Човекът изглеждаше така, сякаш не беше използвал по-опасно оръжие от подострен молив.
И все пак имаше моменти, когато Ейдриън се питаше дали всъщност това беше цялостната му личност, дали този мъж нямаше и друга страна.
— Мога ли да ти помогна с нещо? — обърна се Ейдриън към Кейстън, вечно изпълнен с надежда.
— Да — отвърна Кейстън. — Всъщност има. Когато отправихме заявка до „Консулски операции“ за предоставяне на досието на специалния агент Таркин, ни бяха подхвърлени само огризки. Нужно ми е всичко, което могат да ни дадат. Ниво на достъп — ДЦР. Кажи им да уточнят условията за достъп с офиса на директора на централното разузнаване и да ускорят процеса. — В гласа на Кейстън се усещаше съвсем слаба следа от бруклински акцент — на Ейдриън му трябваше известно време, преди да я долови — и употребяваше технически термини и жаргонни думи с еднаква лекота.
— Чакай малко — каза Ейдриън. — Ти имаш достъп до ниво Директор на централното разузнаване?
— Това право на достъп се дава според разработвания проект. Но като цяло, да, имам.
Ейдриън се опита да прикрие изненадата си. Беше чувал, че едва десетина души в цялото управление имат достъп до такова ниво. Нима Кейстън наистина беше един от тях?
Но ако Кейстън имаше подобен достъп, тогава Ейдриън, в качеството си на помощник на Кейстън, е бил проучен доста обстойно. Ейдриън поруменя. Беше чувал да се говори, че новите хора, ползващи секретна информация от високо ниво, биват подлагани на автоматично наблюдение. Вероятно подслушваха апартамента му? Преди назначението си Ейдриън беше подписал безброй документи; без съмнение се беше отказал писмено от всякакви права на уединение, каквито имаше като обикновен гражданин. Но беше ли възможно да е предмет на оперативно наблюдение? Ейдриън прехвърли вероятността в главата си. Намери я за… е, ако трябваше да бъде честен със себе си, намери я за прекрасна.