— Да, обаче вие я познавате под името „Синтезатор и имитатор на политически фактори“.
— Чувал съм. Това е оня свръхкомпютър, заровен под горите на Северна Дакота, който вечно изчислява какво възнамерява да стори държавата „Х“ с държавата „Y“. Само че нещо не схващам как този компютър ще ми разкаже нещо за бъдещата ми жена, ако тя не е генерал или най-малкото шеф на разузнаването.
— Помислете малко, Хонорий! Имаме машина, която е създадена с една цел: да предсказва и имитира взаимодействията между групи и подгрупи от хора. Ами ако я използваме да предскаже и имитира взаимодействия между отделни индивиди?
— Би било великолепно — отвърна Хонорий. — Обаче тоя компютър се охранява по-зорко и от форт Нокс.
— Ех, момчето ми, много по-лесно е да опазиш златото, отколкото информацията. Даже ако затрупаш информацията с планина, тя пак изтича. В ръцете на продажни или идеалистични оператори каналите за въвеждане на информация автоматично се превръщат и в канали за извеждане на информация. От мен обаче няма да чуете и намек за методите на програмиране. Имаме си тайни. Само ще ви кажа, че имитаторът може да екстраполира възможният ви семеен живот с която и да е жена и да покаже резултата само на вас.
— Не ми е ясно как ще се приближите на по-малко от петнадесет километра от имитатора.
— Не ни трябва. Завладяхме един терминал.
Хонорий тихо подсвирна. Остана възхитен от хладнокръвната наглост на този забележителен човек.
— Мистър Фюлър, кога мога да започна?
Набързо уредиха въпроса със заплащането и Фюлър погледна графика.
— Тъй като вашият въпрос не търпи отлагане, ще ви отделя десет минути машинно време вдругиден. Елате на обяд, мис Гребс ще ви заведе при терминала и ще ви каже какво и как да правите. Не забравяйте да донесете карти с данни за вас и за предполагаемата ви съпруга.
Хонорий беше подготвил всичко за уречения час. В плик носеше картите на петнадесет кандидатки. Тези особи му бяха препоръчани от Службата за компютърно запознанство — първокласна агенция на Медисън Авеню. Сътрудниците с любов подбраха петнадесет претендентки от Националният обединен резерв на самотните жени в Америка, като отчитаха отговорите им на 1006 внимателно подбрани въпроса. Всички те запазваха своята анонимност до получаването на разрешение за моногамен брак. Затова Хонорий ги познаваше само по номерата. Всички доброволно бяха избрали статута на „мигновен достъп“. За Хонорий оставаше само да каже, че иска да се ожени за една от тях.
В картата му между другото бе отбелязано, че той е висок, широкоплещест, привлекателен, сдържан по характер, добър към децата и малките животни, получава по тридесет и пет хиляди долара годишно и е най-младият президент на фирмата „Глик Електроникс“ за цялата й история, т.е. пред него се разкриват неограничени перспективи. Повечето кандидатки биха искали да попаднат точно на такъв жених. Хонорий беше типичен пример на предбрачна заблуда, която е по душа на толкова много жени…
Мис Гребс заведе Хонорий на една стара бензиностанция на Декалб Авеню. Терминалът се оказа скрит в един порутен фургон. Двама техници, облечени като скитници, вкараха Хонорий в затъмнена стаичка вътре във фургона. От терминала се чуваше лек звук, сякаш разговаря със себе си. Техниците разположиха Питър в голямо командно кресло и закрепиха на челото и дланите му психометални електроди.
Мис Гребс взе картите.
— Днес имаме време само за една от тях — обърна се тя към Хонорий. — Ще видите живота си пет години напред, но те ще са компресирани до десет минути реално време, така че дръжте се! С коя ще започнем?
— Няма значение. Всички си приличат. Имам предвид картите. Започнете с тази отгоре.
Мис Гребс пъхна картата в процепа на терминала. Апаратът нежно забръмча и Хонорий почувства напрежение на дъното на очните си ябълки. Светът около него се потопи в мъгла. Когато пред погледа му се проясни, той се видя отстрани. До него вървеше дребно момиче с дълга черна коса.
Това беше Мис 1734-АВ-2103С.
Информацията идваше под формата на няколкосекундни откъси от различни, но хронологически последователни кадри. Видя себе си и №1734 да обядват в уютно италианско ресторантче, а после, хванати за ръце, се разхождаха по Блайкър стрийт. Сега Те са на Вашингтон скуеър при фонтана. Тя свири на китара и пее кънтри. Колко е прелестна! И колко са щастливи заедно! Сега пък Те лежат по гръб пред разпалена камина в малък апартамент на Гей стрийт. Косата й е сресана на прав път. Сега вече Тя чете някакъв сценарий, защото е решила да пробива в киното. Но от това нищо не става и в следващият епизод Те вече живеят в умопомрачителен апартамент на Сейтън Плейс. Тя е намръщена. Готви за вечеря. Скарали са се. Между Тях цари мълчание. Той си чете „Уолстрийт Джърнъл“, а Тя прелиства книга по астрология. Вече са се преместили в Кънектикът, в прекрасна стара къща, оградена с ограда от забити в земята релси. Превърнали са голямата слънчева детска стая в склад. През зимата Той се пързаля на ски сам, а Тя посещава сбирки на будисти в Мериленд. Когато Тя се връща, вече е късо подстригана и може безкрайно да седи в безупречна поза „лотос“. Немигащите й очи гледаха през него. Сега Тя считаше, че плътската любов е нежелателен момент и предпочиташе съзерцанието и медитацията. Година по-късно Те не живееха заедно. Тя се оттегли в будистка община, а Той си намери момиче от Братълбороу.