С Мис 1734 беше свършено. Следващият сеанс с имитатора щеше да се състои след три дни.
Втората кандидатка, Мис 3543, беше високо, стройно, весело момиче с червеникава коса и очарователна усмивка. С Хонорий си спретнаха дом в Малибу, където Тя всеки ден играеше тенис и четеше списания за вътрешно обзавеждане. Колко беше очарователна, когато му подаваше салата „Уолдорф“ над огнището с тлеещи въглени! Печаха си месо на скара, а в краката му лежеше кокершпаньол. После Те се оказаха в Париж. В Монпарнас тя се напи до смърт и му крещеше оскърбителни думи. Подобни сцени имаше и в Рим, и във Вилафранк, и в Ибиса. Тя вече пиеше непрекъснато. Взеха си дете, но се лишиха от кучето. След това имаха друго дете и две котки. После нае прислужница, която да се справя с домакинството, докато 3543 се лекува от алкохолизъм в една реномирана клиника на езерото Грисън. А сега са в Лондон. Тя е неизменно трезва. Съсредоточена, сериозна жена. Добила е навика да си хапе горната устна, докато раздава брошури по сциентология на площада Трафалгар. С тези брошури свършиха петте години живот с Мис 3543.
Спомените му за третата кандидатка бяха много бледи. Тя бе очарователно момиче, което изпълваше вечерите им със своето прелестно, изпълнено с еротика мълчание. Две години по-късно в най-луксозния апартамент на хотел „Животновъд“ в Тейлс Той вече жално й се молеше: „Кажи поне нещичко! Една думичка! За Бога, моля те, говори!“ Кандидатка номер четири около двадесет и седмата си годишнина откри в себе си скрит талант и стана звезда по скоростно пързаляне с ролкови кънки. Номер пет беше особа със самоубийствени наклонности. Така и не набра смелост да осъществи замислите си. Или пък това беше номер шест?
Стана 29 септември. Хонорий беше прегледал четиринадесет варианта на потенциален семеен живот, но от това само се разтревожи и изпадна в депресия. Чувстваше се ужасно потиснат, когато тръгна за последния сеанс. Почти се бе примирил с мисълта да сключи брак с номер единадесет — Вечното Хихикане + Двама Братя — Глупаци. В края на краищата това поне не беше най-гибелния вариант.
От съображения за сигурност бяха преместили терминала от бензиностанцията в банята на края на същия коридор, където беше кантората на Фюлър. Хонорий се включи към апарата и видя, че се разхожда по плажа на остров Мартас-Уинърд заедно с №6903, миловидно момиче с кестенява коса, което определено му приличаше на някой. Сега Те са на моста Джордж Вашингтон, щастливи и абсолютно незаинтересовани от това какво ги чака занапред. Седят на варовикова скала, вдадена в Егейско море, ядат сирене и пият вино. Сега са сред обширна камениста равнина, на хоризонта се виждат заснежени върхове. Тибет? Перу? Вече са в Маями. Тя носи неговия дъждобран, Те бягат и се смеят под дъжда. След това се оказаха някъде, в малка бяла уютна къща и по всичко личеше, че много се обичат. Той се разхождаше напред-назад из хола и друсаше на ръце очарователно бебе с болки в стомаха. С това петгодишният период завърши.
Хонорий веднага се втурна в кантората на Фюлър.
— Фюлър! Най-после я намерих! Според мен съм лудо влюбен в №6903.
— Поздравявам те, момчето ми! — каза Фюлър. — Бях започнал да се безпокоя. Кога искаш да подпишеш Моногамния договор?
— Веднага! — заяви Хонорий. — Включете Машината на държавния архив! 6903 е симпатичен номер, нали? Ако знаех и името й…
— Ще го изясня моментално. Нали знаеш, че сме Тайна компютърна служба. Сега ще наберем тоя номер и ще се включим към Службата за компютърно запознанство… Така. Това е мис Дина Гребс, живее ан адрес: 4885 Рейръуд стрийт, Флешинг, Куинс, Лонг Айлънд, Ню Йорк.
— Като че ли вече съм чувал това име — каза Хонорий.
— И аз — присъедини се Фюлър. — Чудя се само от къде… Гребс, Гребс…
— Викате ли ме, сър? — попита Гребс от съседната стая.
— Това си ти?! — възкликна Фюлър.