— Това е тя! — извика Хонорий. — Чудех се защо ми е толкова позната. Тя е №6903.
Мина известно време, докато Фюлър асимилира новината. накрая той сурово запита:
— Мис Гребс, ще благоволите ли да ми обясните по какъв начин вашата карта е попаднала сред кандидатурите на мистър Хонорий?
— Това ще обясня на мистър Хонорий насаме — отвърна тя с треперещ, но дързък глас.
Фюлър излезе. Хонорий и Гребс се спогледаха.
— Бъдете добра и ми обяснете защо направихте това, мис Гребс?
— Вие наистина сте много придирчив жених — отговори Дина. — Честно казано, влюбих се във вас от пръв поглед, още в деня, когато за първи път дойдохте тук. Веднага видях, че си подхождаме идеално. За да разбера това изобщо не ми трябваше да се обръщам към най-сложния компютър в света. Но вашата аристократична Служба за подбор дори не би започнала да обработва данните ми, а вие самият не ме забелязвахте. Бяхте ми нужен, Хонорий, а аз направих всичко необходимо, за да получа своето. Няма от какво да се срамувам.
— Ясно. Длъжен съм да ви кажа, че според мен нямате никакви законови основания да претендирате за мене. Въпреки това без възражения ще се разплатя с вас — в границите на разумното — за изгубеното време и усилия.
— май не чух добре? — Гребс беше изумена. — Предлагате ми пари, за да не ви задържам повече?
— Разбира се. Искам всичко да е честно.
— Красота! — възкликна Дина. — Но не! Щом искате да се избавите от мен, това няма да ви струва нищо. Впрочем вече ме загубихте!
— Чакайте малко. Не можете да разговаряте така с мен. Все пак аз съм потърпевшата страна, а не вие.
— Вие сте потърпевша страна? Аз се влюбвам във вас, лъжа, извършвам едно след друго длъжностни престъпления, правя се на глупачка в очите ви, а вие смеете да твърдите, че сте потърпевша страна, така ли?!
— Но вие се опитахте да ме вкарате в капан! Сигурно сте подправили и нещо по картите, нали?
— Да! Убедена съм вече, че всяка една от кандидатките ще подхожда на глупак като вас. Препоръчвам ви номер три — дето вечно мълчи като риба. Поне ще побеждавате понякога в семейните спорове.
Хонорий промърмори нещо, приличащо на проклятие и пристъпи към Дина. Гребс замахна с юмруче. Хонорий я хвана за лакътя. Внезапно откриха, че ако не са прегърнати, то са в много близък контакт. Тежко дишайки, те се гледаха в очите.
Потайно неформално чувство, което представлява същността на моногамното поведение — това е любовта. Но също така тя е сила, с която трябва да се съобразява всеки и която не може да бъде предсказана. Любовта измества всичко на заден план и отменя предишните задължения. Но според едно широко разпространено мнение единственото, което не достига на любовта, това са предварителните огледи, които биха показали всички бъдещи радости и скърби. Тогава без задръжки ще се завърти колелото на компютъризираното сватосване, от което зависи просперитета и стабилността на държавата.
По-късно Хонорий попита Дина:
— Слушай, а нашето бъдеще такова ли е? Или си бърничкала и по твоята карта?
— Ще видим — загадъчно се усмихна тя.