— Татко!
Ребека притича, почти прелитайки край ъгъла, и го обгърна с ръце. След това Винсънт, който почти го повали. Бащата прегърна и двете си деца и ги повлече няколко крачки, докато те се смееха и огласяха цялата къща. Франи се появи в коридора с чаша вино в едната ръка и нещо, което подозрително приличаше на мартини в другата.
— И какво да правя аз? — попита той.
Както се оказа, Харди не трябваше да прави нищо специално. Франи бе запалила камината и хлапетата лежаха на пода и надписваха картички за свети Валентин за почти всеки от съучениците си. Съпругата му бе поръчала по телефона китайска храна, която всеки момент щеше да пристигне, затова не се занимаваше с готвене. Предпочиташе чаша вино. Щом съпругът й се бе прибрал в нормален час, според нея вероятно би пожелал чаша мартини. Докато му подаваше питието, Франи го целуна.
— Понякога просто се получава.
И нещата продължиха по същия начин. Телефонът не звънна нито веднъж. Вечерята пристигна почти веднага и бе чудесна. Ребека и Винсънт нямаха никакви кризи и се гмурнаха в леглата си в девет и половина. Името на Коул Бърджис изобщо не бе споменато.
Доктор Кемпиън се държеше необичайно за века на премерената грижа. След като се обади три пъти през деня и не получи отговор, най-накрая бе достатъчно притеснен, за да реши сам да провери нещата. Стигна до къщата близнак на Ейб малко след мръкване — оказа се, че прави по едно домашно посещение на седмица. Трите момчета и Нат вече си бяха вкъщи, което правеше всички от семейството, без онзи, който му трябваше. Лекарят вероятно бе по-ядосан от останалите.
Кемпиън не можеше да повярва, че пациентът му не си е в леглото, но когато най-сетне осъзна този факт, повтори инструкциите си, като ги подчерта, за да бъдат от полза на всички. Съвсем не му бе до шеги. Да, той бе изписал Ейб от болницата, но пациентът не бе вън от опасност. Предписанията му бяха, че Глицки би могъл да ходи из къщи, но да не се натоварва и да избягва всякакъв стрес. Нямаше никакви обстоятелства, които да накарат лекаря да си представи, че Ейб би си позволил да е навън и при това да работи под напрежението на дело за убийство. Дори само слизането по дванайсетте стъпала пред входната врата…
Сърцето му бе сериозно отслабено, мускулите бяха увредени — дори все още не се знаеше в каква степен. Имаше възможност и за следваща сериозна и дори фатална атака. Той трябваше методичната взема укрепващите кръвта лекарства, които бяха на масата до леглото му с все още недокосната опаковка. Кемпиън почака около половин час, след което остави номера на клетъчния си телефон и си тръгна.
Когато Ейб най-сетне се прибра, влизането му предизвика ропот. Всички искаха да знаят какво си мисли, че прави той. Дали не е решил да умре? Никой не смяташе, че това, което е сторил, е дори в малка степен предпазливо. Около петнайсет минути му повтаряха всички ужасни истории на доктор Кемпиън, а накрая го изпратиха в стаята му и го надзираваха, докато изпи таблетките си и си легна. За всеобща изненада, Ейб призна, че е напълно изтощен и почти веднага заспа. Останалата част от семейството се промъкна на пръсти в кухнята и взе решение да не го изпускат от поглед.
Глицки не биваше да ходи където и да е. Не и без лекарско разрешение.
Франи го целуна.
— Може и да не си толкова добър, колкото беше някога, но веднъж беше толкова добър, колкото винаги.
Беше малко след десет. Те бяха в своята относително нова спалня на горния етаж. Стаята им даваше уединение, което смятаха за немислимо при старото разпределение на къщата. От тяхната спалня на долния етаж се влизаше в двете детски. Сега все още не можеха да крещят от удоволствие, но случайните стонове на наслада не бяха съпроводени от потропване от едно от децата с въпрос дали всичко е наред. Дали някой не се е наранил?
— Мисля, че съм ти благодарен. — Той пое очната й ябълка между устните си и я целуна. — И ти не беше зле. — След момент, по-тихо: — Ти си моя.
Изпълнени със задоволство, те за кратко полежаха настрани като лъжички, после, когато дишането й стана равномерно, съпругът й отново я целуна, измъкна се и се обърна на другата страна. Последните въглени припукваха в камината. Дизмъс затвори очи.
Някъде в далечината пищеше сирена. Звукът се приближаваше.
Внезапно сърцето му лудо заби и Харди седна в леглото, отхвърляйки завивката. Не беше сирена. Беше телефонът на бюрото в другия край на стаята, Франи, все още спяща, се размърда зад него и издаде някакъв звук. Съпругът й стигна до телефона преди следващия звън.