— Това е гардеробът й — каза той, като го посочи. — Отсамното нощно шкафче е нейното. Ще бъда в офиса.
Останал сам, Родин се захвана за работа. Независимо от онова, което каза на Уолш, предишният ден получи забележителен специализиран списък от Харди и Глицки. Търсеше папки или някакви бележници и счетоводни записки, а вероятно и дневник. Но подобни неща биха изникнали отвсякъде и той трябваше да провери до последното ъгълче.
Къртис Родин бе методичен човек. Той само бегло бе познавал Илейн — тя бе по-възрастна от него, партньор в „Ренд и Джекмън“, на светлинни години по много показатели. Почувства се странно да преглежда вещите й, но знаеше какво е необходимо и смяташе да го направи.
Младата жена притежаваше много дрехи и трийсет чифта обувки. Имаше по-малки вградени чекмеджета, в които бяха пуловерите, блузите, спортните екипи. В дъното на най-долното, под пластовете тениски, намери необичайно малка плоска бяла кутия. Когато я извади и отвори, Къртис разпозна какво представлява — колекцията на Илейн от късчета спомени от миналото й. Родин се усмихна на себе си. Самият той имаше подобно нещо. Беше кутия от пури, съдържаща двайсет-трийсет глупави нещица, които сърце не му даваше да изхвърли — парче нефрит, което бе извадил при гмуркане в Биг Сър, перце за китара от концерт на Би Би Кинг, на който бе ходил в колежа, първото му джобно ножче, диамантена игла за вратовръзка, в случай че отново излязат на мода, годишна бейзболна карта с подписа на Уили Мейс. Боклуци. Но безценни боклуци.
Кутията на Илейн не бе много по-различна, отчитайки факта, че е жена. Имаше няколко значки от различни политически кампании — на майка й, на Крис Лок, на Шарън Прат. Мъжки пръстен от колежа. Жартиера. Патрон 38 калибър. Визитки, прихванати с ластик. Много монети от различни държави. Той затвори кутията — щеше да я вземе със себе си.
Върху нощното шкафче до лампата видя снимка на майка й, поставена в рамка. В чекмеджетата откри бельо, чорапи. Презервативи. Горното дясно чекмедже обаче не съдържаше нищо и това накара Родин да се изправи изненадано. Отиде до офиса и попита Уолш дали би дошъл с него за минута. Докторът въздъхна, остави списанието си, изправи се и го последва.
— Знаете ли какво е държала в това чекмедже? — попита Къртис.
Джонас погледна и сви рамене.
— Предполагам, че не много неща. Извадихте ли нещо оттам?
— Не, така си беше. Винаги ли е било празно?
Още едно свиване на рамене.
— Не зная. Не съм ровил из чекмеджетата й.
— Не, разбира се, че не сте — каза Родин, — но в това нямаше абсолютно нищо. Изглежда малко странно, не мислите ли?
— Не знам — повтори Уолш. — Не съм вадил нищо от него.
— Но със сигурност изглеждаше така, сякаш вероятно е. — Той се бе върнал в офиса на Фримън и в Солариума докладваше на Трея и Ейми. Бе напуснал Тайбърън с кашон, пълен около една четвърт с това, което бе намерил в офиса и останалата част на къщата, включително екземпляр от Корана и, разбира се, кутийката със спомени. Съвсем импулсивно в последния момент бе хвърлил вътре и снимката на Лорета Уейджър от нощното шкафче. Но интересът му все още бе прикован от празното чекмедже. — Момчета, някой от вас да има абсолютно празно чекмедже?
— Чекмеджетата не стоят празни — отвърна Ейми. — Те се напълват около десет минути, след като се нанесеш някъде. После се препълват. Това е природен закон. Сигурно той го е разчистил.
Трея не се съгласи.
— Не би го направил. Не би оставил чекмеджето праз но, щом знае, че идваме да прегледаме нещата й. Би сложил нещо в него, преди да пристигнем.
Родин имаше собствено предположение.
— Може пък да не е сметнал, че ще направи впечатление? Имам предвид, че това е просто едно празно чекмедже. Не означава нищо.
— Не. — Трея бе уверена. — Ако го беше изпразнил, щеше да си спомни и това би изглеждало важно.
— Тогава тя го е изпразнила — заключи Ейми. — Илейн.
За момент всички се замислиха. Най-накрая Трея проговори.
— Ако го е напускала, ако са спорили и просто една вечер си е тръгнала, сигурно си е взела малко бельо.
— Имам и още нещо — каза Родин. — В банята намерих две опаковки противозачатъчни хапчета, но в нощното шкафче имаше поне дузина презервативи.
Ейми имаше отговор на въпроса.
— Вероятно наистина не е искала да забременее.