— Десет точки.
Страут кимна и се наведе напред. Ръцете му увиснаха на няколко сантиметра от бюрото и той съвсем безгрижно пусна гранатата на плота.
— Ами, нещата са доста близо до това, което предполагах. Свръхдоза хероин, както и очаквах. Помолих полицейската лаборатория да направи бърз анализ на хероина, който бе останал на мястото. Техният рапорт е почти идентичен на данните, които извлякох от кръвта. Но нека го кажем с термините на юристите, че ако е използвал една спринцовка, както показва и номерът на иглата — да кажем, че е имал само тази, новата — тогава дрогата е била доста чиста.
— И без съмнение е причината за смъртта, така ли?
— Не. — Той отново подхвърляше гранатата и размишляваше. — Имаше някакви следи от алкохол и ако задълбочим анализа на кръвта, бихме се обзаложили, че е имало и друга дрога. Но това беше хероин.
— По висококачествен от този на улицата?
Страут сви рамене.
— Не зная. Може точно това да е на улицата сега, въпреки че с всеки изминал час става все по-малко вероятно.
— И защо?
— Защото, ако дрогата е чиста като тази, щяхме да имаме поне още няколко случая на смърт от свръхдоза. Може да си спомняш, че в края на лятото, през един уикенд, някакъв дилър донесе нов кафяв прашец, който не беше примесен. Не помниш ли? Е, за четири дни той уби седем хлапета. — Страут изцъка с език в израз на недоверие. — Но сега от доста време имаме само господин Алсоп и никой друг.
— И това означава… какво?
— Само по себе си, нищо определено. Но би могло да значи няколко неща. Първо — медикът остави гранатата да падне на плота и вдигна пръст — момчето е продавало, пробвало е продукта и е сбъркало за чистотата му. Две — още един пръст — знаел е какво представлява и го е сметнало за безболезнен начин да се самоубие. И три, някой друг е знаел и му го е дал.
— Което би означавало убийство.
Свиване на рамене.
— Това е извън правомощията ми, Диз. Липсва всякаква следа от борба или нещо подобно. Записвам причината за смъртта като случайност/самоубийство. Говори ли с Бенкс?
— С Ридли ли? — Харди поклати глава. — Не и след сряда вечер, а не са липсвали опити. Не отговори на обажданията ми. Но дори и в сряда — добави адвокатът с леко преувеличение, — на него не му харесваше времето на смъртта на Кълън. В деня, в който излиза, умира и не може да свидетелства. И каква според теб е сделката? Някой кара Кълън да накисне Коул, после го убиват, преди да успее. Няма логика.
— До, но много малко неща са логични, Диз. — Страут отново взе гранатата и започна да си я подхвърля. — Вероятно Бенкс ще се върне с доказателство — допълни лекарят. — Сигурен съм, че търси.
Харди около минута поседя и помисли, накрая се изправи на крака.
— Ами, благодаря ти, Джон, беше ми от полза.
29
Глицки успя да убеди синовете си, че би могъл да си вземе вана, да си обуе джинси и лек пуловер и да се настани на любимия си стол в дневната, без да се стресира особено. Не беше нужно непрекъснато да го наблюдават — даде им дума, че няма да излиза навън или да се върне към обичайното си препускане из къщата.
Но и двамата искаха да се навъртат около него и Ейб не можеше да каже, че това му пречи. Нещо повече — очевидната им загриженост дълбоко го развълнува. Беше му приятно отново цялото семейство да е заедно. Кой знае кога би могло да се случи отново? Дадоха на Рита свободен следобед, обадиха се на Нат и го попитаха как я кара. Той пристигна с китайска храна — пилешко и „Щастлива градина“. След обеда трите поколения три часа играха карти на кухненската маса. За първи път от години малката кухничка ехтеше от истински смях. Всеки отново бе свързан с другите, с живота им през последните две години, заедно проклинаха лошата игра или лошия късмет.
Когато Орел се върна от училище, Нат тръгна за синагогата, а момчетата решиха да отидат до близкия парк и да поиграят баскетбол до мръкване. Глицки извади книгата си и се настани в люлеещия се стол в дневната. След пет минути вече се бе пренесъл в средиземноморието, където кръстосваше пътищата на корабите отвъд Коста Брава в търсене на скъпоценни товари.
Фасадата на къщата близнак беше на запад. В ясни дни имаше такъв отрязък от време преди смрачаване, когато слънцето обливаше със светлина стаята, преди да се скрие зад сградата от другата страна на улицата. Внезапният блясък накара Ейб да вдигне поглед от четивото си. Той затвори книгата.
Прашинките танцуваха в лъчите над пода.
Илейн е била с някой, когото познава. Било е много късно, около един през нощта. Тя е оставила Трея в „Ренд и Джекмън“ в късния неделен следобед и, ако може да се вярва на Джонас, не се е прибрала в дома си в Тайбърън. Така че е останала в града — вероятно двамата са се срещнали за обед в центъра.