Следващото съобщение беше от Джеф Елиът.
„Исках да си сред първите, които ще научат, че подавам оставка. Ако поискат да се върна, а те ще поискат, ще трябва да ме помолят и да ми платят доста заради всички неприятности, които ми създадоха. По въпросите от последния ни разговор ми хрумнаха някои неща. Онази връзка между Тори и Даш Логан — мисля, че ми дойде наум някаква възможност. Има един частен следовател на име Джин Висър. Може и да го познаваш. Някога е бил ченге.“
През съзнанието на Харди премина импулс. Онзи ден в „При Сам“ Висър бе споменат като натрапника, който се бе опитал да изнудва Рич Макнийл.
Джеф продължаваше:
„Когато Тори започна работа в областната прокуратура, Висър работеше за него почти като личен частен следовател. Бяха доста гъсти. Не зная дали все още е така, но доста често виждам Висър и Логан заедно. Ако Тори и Висър все още си говорят… Каквото и да означава това, дано ти свърши работа.“
Дизмъс си помисли, че може доста да му помогне, но не беше време за празнуване. Последното обаждане, от самия Тори, бе направено в 4:41 — около десет минути, след като Харди бе оставил Логан в „Юпитер“. Съобщението на помощник прокурора бе, че след като идната седмица ще ходят на предварително изслушване за Коул Бърджис, и двамата ще имат доста работа. Така че той прегледал някои от другите дела, които ще минават през офиса през следващите няколко седмици. В едно от тях забелязал името на Харди като адвокат. На Тори му се сторило, че това дело, Народът срещу Макнийл, било един от случаите, в които съдията е склонен да се опита да накара страните да се споразумеят, така че да не се затлачва работата на съда. Със сигурност нито Тори, нито Харди се нуждаели от допълнителни часове, в момент когато са претрупани с работа. Ако защитата искала съдебно споразумение, със сигурност би успяла да спести на клиента си време и усложнения, а помощник прокурорът с удоволствие би обсъдил възможностите. Поне те двамата биха могли да поговорят по въпроса и да видят какво ще се получи.
Лекото прещракване в съзнанието на адвоката се превърна в постоянно тракане на мозъчните колелца.
Франи влезе в стаята, когато съпругът й затваряше телефона. Тя застана зад него, постави ръце на раменете му и прокара палците си по мускулите отстрани на гръбнака. Главата на Дизмъс клюмна напред като отсечена.
— Не спирай — прошепна той.
Тя го целуна по темето, докато масажираше основата на врата му.
— Знаеш ли защо моят скаут е получил мигрена? — запита тя.
— Не и не ме интересува. — Очите му бяха затворени. Чувстваше се като в рая.
— Прекалено напрежение. — След това, с облекчение и умора. — И двамата са в леглата и спят.
Харди се изправи.
— Провери ли повторно за досадници, които се мотаят под прозореца на Бек? Може би ще трябва да даваме нощни смени, най-добре около къщата, в случай че…
Съпругата му го плесна с длан по главата.
— Престани!
— Тя го удря — коментира той. — Учебникарски пример за домашно насилие, обида на съпруга… — Той се обърна към жена си и хвана ръката, която бе отпусната на рамото му. — Съжалявам. Знам, достатъчно. След секунда ще съм долу. Само два телефонни разговора. Кратки. Обещавам.
— Наливам си вино и ще започна без теб. Предупредих те.
— Достатъчно ясно.
Дизмъс отговори на обаждането на Джон Ингълс. Всъщност се оказа, че е чакал до телефона. Харди му разказа за идеята на Глицки да разнищят ресторантите и баровете в района около Мейдън Лейн. Ингълс бе участник в това, каквото и да бе то. Щеше да бъде на линия. По кое време щяха да започнат?
При поредното позвъняване на Ридли нямаше очаквания, но човек никога не знае. Ченгетата работеха в странни часове. Дали беше ергенска петък вечер или не, той би могъл да е затрупан в бумагите си. Но нямаше такъв късмет. Отново му отговори телефонният секретар.
Машинката на Ридли бе от онези, които изпискваха преди тона. Всяко писукане беше обаждане. Откакто бе започнал да се опитва да се свърже с него, Харди бе силно впечатлен от увеличаването на броя на обажданията. Сега той седеше на бюрото си, чакаше и броеше до десет, петнайсет, двайсет.
Когато най-после чу тона, Харди остави своето съобщение и затвори. Замислено разтърка наболата си брада. За двата дни, откакто Харди за последно бе говорил с него, двайсет и осем души бяха оставили съобщение на Ридли Бенкс и очевидно той не ги бе проверил и изтрил.
Беше почти единайсет часа и студът щипеше.
Трея се изкачи по стълбите до вратата на Глицки, после почти цяла вечност остана на площадката. В тъмното. Без да може да потропа.