По-рано този ден младата жена бе ходила на баскетболния мач на Рейни. После двете с дъщеря й ядоха пица. Върнаха се вкъщи и Рейни се приготви за лягане. Трея й каза, че трябва да излезе. Щяла да се върне скоро.
Отвътре не се процеждаше никаква светлина. Бе абсолютно тихо.
Най-после почука три пъти по стъклото с нокътя си. Звукът бе безкрайно тих, боязлив, незабележим. Но бе способна само на толкова. Щеше да почака още малко и…
Нещо се размърда във вътрешността на къщата. Външната лампа светна. Вратата се отвори. Ейб беше бос, все още по джинси и черен пуловер.
— Лекарят позволява ли ти да будуваш до толкова късно?
— Не съм на ти с авторитетите. Добре е и ти да свикнеш с това. Малко е студено. — Глицки се отдръпна назад, за да я пропусне вкъщи.
— Къде са другите? Момчетата ти? — попита тя. — И какъв е този звук?
Домакинът за момент се заслуша.
— Не чувам нищо…
— Там. Онзи.
— А, да. — Лицето му омекна. — Това е Рита. Понякога хърка. Дотолкова съм свикнал, че дори не го чувам. Зад паравана е.
— Тя спи в дневната?
Глицки махна с ръка. Беше малко и уютно местенце, претъпкано с мебели.
— Само докато завършим крилото за гости.
Трея се намръщи.
— Съжалявам, Ейб. Нямах предвид…
Той нежно докосна ръката й.
— Няма нищо. Момчетата са някъде навън. Накараха ме да се закълна в честта на майка си, че няма да се измъкна. Трябваше да си седя и да си чета книгата. След това да си легна, за предпочитане по-рано.
— Което не си направил.
— Знам — съгласи се Глицки. — Това ми е проблемът. Отново авторитетите. Имам късмет, че съм шеф, тоест когато работя.
Един дълъг миг.
— И как е книгата ти? Откритите морета. Толкова добра, колкото „Тръбачът“?
— Така мисля. Невероятно е колко дълбоко те разчувства.
Глицки се бе втренчил в нея. Тя отвърна на погледа му. Настана тишина. После домакинът прочисти гърлото си.
— Харди смята, че просто трябва да попитам.
— Какво?
— Че просто съм длъжен да кажа нещо, което никога не направих с Илейн. — Той се поколеба. — Не бих могъл да понеса нещо подобно да се случи с теб.
Трея чакаше.
— Ако не искаш да слушаш… — Ченгето си пое дъх и почти изстреля думите. — Не зная какво да правя с това, но искам да присъстваш в живота ми.
Младата жена затвори очи и кимна. Въздишка, която би могла да означава облекчение. После отново го погледна и в ъгълчетата на устните й заигра усмивка.
— Надявах се да кажеш това.
Те се прегърнаха. Под вълнения пуловер и раните от изгаряне при електрошока, с който го бяха върнали сред живите, ребрата боляха от натиска.
ТРЕТА ЧАСТ
30
В 8:00 сутринта в сряда, 17 февруари, Дизмъс Харди седеше на председателското място на голямата овална маса в Солариума и със задоволство гледаше събрания екип от следователи и съдружници. Преди три седмици никой не би могъл да предвиди подобно събиране. Със сигурност в деня на обвинението на Коул само преди две седмици, някои от хората в тази стая се смятаха за опоненти на Харди. По това време само той и Дейвид Фримън бяха на страната на Коул и дори те в най-добрия случай бяха предпазливи.
Дизмъс все още имаше до себе си Фримън, който да продължи като „адвокат на Кинън“, ако делото за смъртно наказание влезе в съдебната зала. Харди отчаяно се надяваше това да не се случи. Но тук бяха и Трея и Ейб, Тримата мускетари, Джеф Елиът в инвалидния си стол. Към екипа се бе присъединил още един защитник, който просто искаше да участва. Това бе приятелката на Дейвид Джина Роук. Изглежда и тя имаше своя едва загатната причина да дели нещо с Тори, а вероятно и с Даш Логан. Делото бе докоснало доста оголени нерви в тази стая, пък и в града. Сега ги деляха броени часове от удара на съдийското чукче, който ще оповести началото. Изслушването започваше с доста висока популярност и щеше да я задържи дори и само поради известността на Илейн. Политическата позиция на Прат, която бе довела до силно критикуваните публикации на Елиът, и получилата всеобщо одобрение оставка, допълнително бяха повишили интереса. Но събитията от последните два дни бяха довели нещата до истинска треска. В понеделник сутрин инспектор сержант Ридли Бенкс, основният полицай в делото, човекът, който бе довел Коул Бърджис до признание, бе обявен за изчезнал. Властите подозираха някакви машинации, но тяло не бе открито и Ридли продължаваше да липсва. Като последен човек, за който се знаеше, че е разговарял с Бенкс, Харди представи информацията, че инспекторът е смятал да отиде на интервю, свързано едновременно с Коул Бърджис и Кълън Алсоп.
При тази новина Гейб Тори ефективно скри маслиновото клонче, което бе протегнал към Дизмъс по делото на Макнийл. Помощник областният прокурор свика пресконференция, на която присъстваха всички журналисти от телевизията и вестниците в града и публично обвини адвоката в лъжа. Нямало доказателства за този предполагаем телефонен разговор. Това бил един от най-прозрачните трикове на защитата, които някога е виждал. Харди се бил унижил дотам, че да използва един липсващ и вероятно мъртъв човек, за да намекне, че полицията има съмнения относно мъжа, който е признал извършването на престъплението. Изобщо нямало подобни съмнения.