Един пристав пропусна Дизмъс зад решетките в килията и адвокат и клиент си размениха обичайните любезности. Сега очите на Коул бяха ясни, кожата му не бе напълно свежа, но изглеждаше здравословно. И макар че едва ли някой би го сбъркал с Демостен, говорът му също непрекъснато се подобряваше. Провлачването бе изчезнало, напевността на по-ранните му отговори бе минало.
Като цяло, Коул приличаше на честен млад мъж с адекватни намерения и подходящо образование. Ако не друго, помисли си Харди, хлапето излъчваше неподправена наивност и искрена човешка невинност. Съжаляваше за всичко случил о се. Отново стъпваше на краката си. Би направило всичко по силите си, за да помогне.
— Наистина не зная дали има нещо повече, което би могъл да сториш точно сега, Коул — му каза Харди. — Просто занапред не променяй историята си. Това би било най-доброто. Опитай се да реагираш подходящо на нещата, които се говорят там вътре. Предупреждавайте, че някои ще бъдат ужасни. Но не преигравай. Нито пък играй роли. — Харди постави ръка на рамото му. — Как вървят лицевите опори?
— Двайсет и пет. — Следа от гордост. — Четири пъти дневно. Трийсет коремни преси. Четири серии.
— Ами хапчетата?
Темата не бе приятна, но Коул продължи с вдигната глава.
— Стигнах и дотам, бавно, но стабилно, въпреки че не е съвсем в мой стил.
— Стиловете идват и си отиват — отбеляза адвокатът. — Погледни дрехите си. Преди две седмици те изобщо не бяха в твой стил. Сега изглеждаш сякаш си роден в тях.
— Това е външно — отвърна Коул. — Вътрешността е нещо съвсем различно.
— И какво има вътре? — поинтересува се Харди.
Поглед на безмълвно отчаяние.
— Чувството, че няма да мога да се преборя. Че е прекалено добро за мен. И това не е просто стил.
— Прав си — съгласи се адвокатът. — Това не е стил. Това е избор. — Намигна му и стисна рамото му. — Знаеш какво казва Патън, нали? „Не си победен, докато не го приемеш. Затова, недей.“
Харди съзря в погледа на Коул, че забележката е ударила в целта. Посочи към съдебната зала зад свързващата ги врата. Шумовете бяха започнали да се засилват с приближаване на часа на заседанието. После за последен път потупа момчето по рамото.
— Горе главата, Коул. Ще се видим вътре.
Беше преминал край Тори на масата на обвинението и този път нямаше размяна на остроумни забележки. Главният помощник прокурор говореше с един от своите сътрудници, някаква млада жена, и преднамерено не обърна внимание на Харди, който прекосяваше съдебната зала пред него.
На масата на защитата Фримън бе подредил няколко папки и два жълти юридически бележника, готови за първата размяна на удари. От другата страна на решетката галерията бе изпълнена до краен предел и тълпата шумеше в очакване. Но липсваше почти осезаемото чувство на гняв и поляризация, което бе белязало прочитането на обвинителния акт. Харди отдаваше промяната отчасти на изминалото време, но предимно на Дейвид Фримън и Кларънс Джекмън. Двамата мъже някак си се бяха споразумели, независимо от различните общностни интереси, че не става дума за престъпление от расизъм, нито пък за толкова ясен случай, колкото бе изглеждал в самото начало.
Дизмъс все още не бе стигнал до Фримън, когато един пристав го пресрещна.
— Господин Харди, съдията би искал да размени няколко думи с вас.
— Веднага ли?
— Да, сър. Оттук, моля.
Защитникът наистина бе озадачен. Извикването не търпеше възражения и вероятно не вещаеше нищо добро. В углавно дело като това всяка среща на съдията с някой от адвокатите трябваше да бъде документирана и да се извърши в присъствието на съдебен стенограф. Харди се колебаеше. От масата на защитата Фримън загрижено вдигна поглед и се изправи, за да му се притече на помощ, но младият адвокат го спря с движение на ръката.
— Господин Тори ще дойде ли с нас?
— Не зная, сър. Съдията извика вас.
Не му остана друго, освен да го последва — обратно зад скамейката, надолу по коридора пред килията на Коул, където клиентът му седеше замислено с лакти на коленете си и наведена глава. Приставът потропа веднъж и не изчака отговор, а направо отвори вратата на кабинета на съдия Хил. Една твърда ръка на гърба на Харди почти го блъсна вътре.