Но в този момент нямаше какво да се направи. Бяха тук, обречени. Коул, който седеше до него, го побутна и прошепна:
— Патън.
Клиентът му очевидно му четеше мислите, което означаваше, че адвокатът ги предаваше. Не бе добра поличба да започва с лоши чувства и съветът бе съвсем навременен. Насили се да събере поне част от генералската си твърдост или контрол, да канализира гнева и отчаянието и към нещо конструктивно.
Хил се настани, оправяйки робата си. Поздрави секретаря си с фамилиарна, макар и престорена любезност, после го помоли да оповести случая. Харди слушаше с половин ухо, докато Мумията подреждаше някакви книжа пред себе си и обхождаше с поглед съдебната зала. Когато стигна до Харди, не се забеляза и най-бегъл знак на раздвижване — никакво моментно трепване или присвиване на устните. Все едно разговорът им изобщо не се бе състоял. Секретарят приключи и съдията заговори:
— Господин Харди, господин Фримън. Добро утро. Госпожо Прат, господин Тори. Народът готов ли е да започне?
Тори се изправи.
— Готови сме, ваша светлост, но, ако съдът позволи, може ли кратко прекъсване?
Хил се смръщи, поклати глава с очевидно недоволство и въздъхна.
— Добре — най-после каза съдията. Повдигна ръка. — Адвокатите да се приближат.
Краката на Харди го задържаха, когато се изправи — истински късмет. Той и Тори едновременно стигнаха до катедрата и вдигнаха поглед към Хил, който все още бърчеше вежди.
— Какво има, господин Тори?
— Ваша светлост, с цялото ми уважение, вие току-що сте имали лична среща с господин Харди.
Лицето на Хил остана ужасяващо безизразно. Той зачака.
— Това въпрос ли беше?
— Да, ваша светлост.
— Боя се, че не чух да задавате въпрос. Може би трябва отново да опитате.
Тори осъзна, че вече е направил тактическа грешка и прочисти гърлото си.
— Ами, ваша светлост, както знаете, в углавно дело като това, разговорите между страните трябва да бъдат записвани.
— Не вие определяте правилата, адвокате. — Хил издишваше огън и контролираше изгарянията. — Всъщност съм наясно с реда. — Още една пауза. — Все още изчаквам въпроса ви.
Харди внезапно осъзна напрежението в галерията зад себе си. Хил погледна натам, а след това отново към Харди и Тори. Както се бе разбрало и на първото призоваване, този съдия позволяваше реакция на зрителите в определени граници. На Дизмъс за първи път му се случваше нещо подобно. Съвсем приглушеното, тихо, дразнещо жужене привнасяше някакво непоносимо напрежение в тона на залата. Замисли се дали Хил няма някаква причина да го приема.
Тори най-сетне формулира въпроса си.
— Много добре, ваша светлост. Народът би искал да се информира. Каква беше причината ви да се срещнете с адвоката на защитата?
— Това беше личен разговор, господин Тори. Делото още не е започнало. По никакъв начин не сме го обсъждали. — Хил премести погледа си. — Прецизен ли бях, господин Харди?
— Да, ваша светлост.
Съдията искаше да постигне несъмнена яснота по въпроса.
— Господин Харди, казахте ли и една дума по това дело в кабинета ми?
— Не, ваша светлост.
— Ами аз?
Харди отново потвърди, че не е.
— Отговорите задоволяват ли ви, господин Тори?
Обвинителят преглътна, усещайки, че ще бъде истинска победа, ако успее да се измъкне от ситуацията без повече вреди.
— Напълно, ваша светлост.
Хил рязко кимна.
— Тогава бъдете така добър да призовете първия си свидетел.
Още едно от многото неща, по които предварителното изслушване се различаваше от съдебния процес бе липсата на речи от която и да било страна. Обвинението започваше направо с призоваването на свидетелите които защитата можеше да подложи на кръстосан разпит и представянето на доказателствата, както прави и в съда. Когато областната прокуратура приключи, защитата би могла да представи своите свидетели и доказателства.
След като бе наказан от съдията, Тори се върна на масата на обвинението. Харди отиде до стола си, замислен, че съдията е еднакво нетолерантен и към двете страни. Цялостно погледнато, това бе страхотна новина. По-рано тази седмица Фримън се бе обзаложил на двеста долара, че ще може да предвиди свидетелите по реда, в който Тори ще ги призовава през деня и — може би глупаво, като се има предвид, че това бе Дейвид — Харди бе приел облога. Сега възрастният мъж се наведе през Коул и прошепна „Страут“.
Две секунди по-късно Тори се изправи от другата страна на залата.