— Народът призовава Джон Страут.
Съдебният лекар стана от една от дървените театрални пейки от страната на обвинението и с огромни крачки пое през вече спокойно разговарящата публика по централната пътека, през решетъчния парапет, който ограждаше галерията, до свидетелския стол. Страут се явяваше като свидетел почти всеки ден, затова когато зае мястото си, изглеждаше спокоен и вдъхващ доверие както обикновено.
Когато Тори се изправи, за да започне въпросите си, Хил вдигна чукчето си и леко тропна с него. Децибелите на разговорите в залата забележимо се понижиха. Помощник прокурорът поздрави Страут и изслушването започна.
— Доктор Страут, за целите на съда, бихте ли разказали накратко с какво се занимавате, както и образовани — ето и опита си, които ви дават необходимата квалификация за длъжността? — Страут бързо обясни правоспособността си на експерт и даде предварителна информация по делото. Някъде към десетия въпрос Тори стигна до същината.
— Докторе, какво е убило Илейн Уейджър?
Страут се наведе напред на свидетелския стол и кръстоса крака.
— Тя е била застреляна в задната част на главата в основата на черепа с патрон 25-и калибър. Смъртта е настъпила незабавно.
— И как е умряла?
— Смърт от ръцете на друг — убийство.
Докато Харди слушаше безспорните показания, настроението му продължаваше да се движи по спиралата надолу. След всичко това обвинението трябваше да докаже две неща, а сега бе постигнало половината от целта си само за пет минути. Но, помисли си той с облекчение, това бе приключило. Убийството беше обявено. Втората част, както би казало Мечето Йоги, бе деветдесет процента от всичко. Но ако смяташе, че нещата оттук нататък не могат да станат по-депресиращи, жестоко се лъжеше.
Тори:
— Така. Вие внимателно изследвахте мъртвото тяло в своята лаборатория, нали?
— Да, сър. Направих пълна аутопсия.
— И по време на аутопсията открихте ли някакви други наранявания по тялото?
— Да.
— Бихте ли ги описали пред съда?
Страут бе в стихията си. Обърна се леко и заговори направо на съдията, описвайки с популярни термини одраскването на шията на Илейн, счупения пръст, разкъсването на ушите, откъдето са били изтръгнати обеците. По времето, когато приключи краткия си разказ, жуженето в галерията бе спряло. Тори представи цветни снимки на Илейн с размер двайсет и пет на трийсет сантиметра, които документираха показанията на лекаря. Съдия Хил отдели няколко минути да ги разглежда мълчаливо, оставяйки Страут да чака през това време.
Когато най-сетне върна фотографиите и ги вписа като доказателство на Народа, Тори каза на Страут, че има още един въпрос.
— Докторе, тези рани кога са предизвикани — преди или след настъпване на смъртта?
Свидетелят отговори:
— От медицинска гледна точка не е възможно със сигурност да се определи за нараняванията на шията и ушите. Най-вероятно те са причинени около часа на смъртта, да кажем, в продължение на един час. Пръстът, обаче, е счупен след като сърцето на жертвата е спряло да изпомпва кръв.
— С други думи, след като тя е била мъртва, така ли?
По своя лаконичен маниер, Страут потвърди, че смъртта обикновено настъпва, след като сърцето спира и остава така. Изблик на оживление — разсейване на напрежението в галерията — поздрави отговора. Тори остави шумът да заглъхне, след това заяви, че е приключил със свидетеля.
Харди се изправи.
— Доктор Страут — започна защитникът, — раните, които по-рано описахте, включително и раната от изстрела, снимките, които видяхме — това всички наранявания по тялото ли са?
Свидетелят помисли няколко секунди.
— Да, сър — отговори той накрая.
— Има ли някакви други счупени кости, физически белези, ожулвания, охлузвания?
— Не.
— Изследвахте ли крайниците й, докторе?
— Да, разбира се.
— Имаше ли някакви наранявания по коленете, лактите или целите й ръце?
— Не.
— Като изключим раната от изстрела, може ли да се каже същото за главата й?
Още миг Страут внимателно обмисля отговора си.
— Да.
— Докторе, имаше ли някакви ожулвания, без значение колко леки, които, по вашето експертно мнение, са причинени от смъртта й — настъпила незабавно, както казахте — и падането й направо и тежко върху грубия бетон или асфалт?
— Не, нямаше такива.
Харди реши, че достатъчно добре е подчертал тезата си. Мумията бе слушал внимателно и дори си бе водил бележки. Адвокатът трябваше да остави информацията и заключенията от нея да отлежат. Когато дойдеше момента, това щеше да въздейства убедително.