Галерията отново забоботи. Харди не знаеше дали Мумията цели точно това, но внезапно гласовете и възклицанията зад него го впечатлиха като някакъв барометър. Докато задаваше въпросите си на Страут, публиката бе почти безмълвна. Което трябваше да му каже, че е достигнал до нещо важно, накарал е хората да се замислят. Въпреки че повечето от тях, както и Коул, нямаха представа какво цели и каква е причината за въпросите му.
Но той самият знаеше.
И галерията щеше да запомни въпросите, изчаквайки отговорите като заключение. Харди смяташе, че същото се отнася и за съдията. Адвокатът леко наклони глава към Страут.
— Благодаря ви, докторе. Нямам повече въпроси.
По времето, когато Харди се връщаше към масата си — шест крачки назад — Хил се бе обърнал към Тори да извика следващия си свидетел. Когато защитникът седна, Коул прошепна:
— За какво беше всичко това?
Тори се изправи и поиска излизането на Стивън Петри. Харди погледна през Коул към Фримън. Възрастният мъж посочи своя жълт юридически бележник на бюрото. С печатни буквите написано „ПЕТРИ“. Усмихна се безпомощно.
— Какво? — попита отново Коул.
Харди го потупа по ръката и му прошепна:
— Това е като филм, Коул. Схващаш нещата, докато те се развиват.
Петри, полицаят, който първи бе пристигнал на мястото на престъплението, днес беше в униформа. Рус и късо подстриган, той имаше тяло на атлет и вид на военен и изглежда се чувстваше почти толкова неспокоен, колкото Страут бе в свои води. Каза името си, чина си, поста си и времето на служба в полицията. Тори беше прав и стоеше пред него.
— Полицай Петри, бихте ли описали действията си във или около дванайсет и трийсет през нощта на понеделник, първи февруари, тази година?
Харди реши, че това е добър начин да накара скованото ченге да се успокои. Петри сякаш се отпусна с облекчение той нямаше да отговаря на цяла поредица въпроси, поне не веднага. Полицаят погледна нагоре към съдията, след това обратно към Тори и започна да говори с обичайния си тон.
Подробностите бяха достатъчно познати на Дизмъс, но той знаеше, че последователността на събитията ще бъде от полза за съдията. Също така, вероятно — надяваше се адвокатът — би послужила и на него. Затова се облегна напред и се заслуша за фактологични грешки, като си водеше бележки.
Петри разказа подробно. Той и партньорът му, Даниъл Медрано, обикаляли центъра по обичайния си маршрут, когато забелязали някакво подозрително движение в началото на Мейдън Лейн, при Грант. Когато се приближили, включили прожекторите на патрулната си кола и видели някакъв мъж, наведен над паднала фигура. Мъжът се обърнал и побягнал. Партньорът на Петри, Медрано, изскочил от колата и хукнал да преследва беглеца, докато Петри първо се обадил за подкрепление. После също слязъл и отишъл да види падналата фигура, млада афроамериканка, която изглежда била мъртва.
Отнело му около минута да се убеди, че не би могъл да помогне с нищо на жертвата, но въпреки това извикал лекарите. Когато приключил, Медрано се връщал със заподозрения, когото заловил в края на Мейдън Лейн откъм Юниън Скуеър. Казал му, че в тъмнината заподозреният се сблъскал с пожарен кран и паднал.
Изстрелян като гюле, Харди беше на крака с възражение. Той чу Фримън дрезгаво да казва името му, но вече беше прав и решителен.
— Ваша светлост, той се позовава на чуто от друг човек.
Очите на Хил се присвиха от неудоволствие.
— Напълно — отвърна той. — И като такова е позволено на предварителното изслушване, когато е представено от опитен полицай, както без съмнение си спомняте от дните си по право в юридическото училище. Господин Тори, моля продължете. — Но някаква друга мисъл му мина през главата. — О, и, господин Харди, опитайте се да се въздържате от фриволни възражения като това. Нали ще го направите? Имаме доста работа за вършене. Благодаря ви. Добре, господин Тори, можете да продължите.
Харди тежко се отпусна на стола си и Фримън се протегна през Коул, за да го потупа по ръката.
— Опитах се да те предупредя — каза той. Това не беше никакво облекчение.
Тори напомни на Петри докъде бяха стигнали и ченгето продължи.
— И така Дан — офицер Медрано — се върна по Мейдън Лейн със заподозрения. Държеше и пистолет. Каза, че мъжът го е изпуснал, когато е паднал.
Още едно преразказване, въпреки че Харди не се съмняваше в неговата истинност.
— Полицай Петри, нека спрем тук за момент. Разпознавате ли тук в съдебната зала заподозрения, когото вие и партньорът ви сте арестували онази нощ?
— Да.
— Бихте ли го посочили на съда?
Петри вдигна ръка и посочи с пръст.
— В средата на масата на защитата, ето там.