Тори поиска да бъде отбелязано, че Петри е идентифицирал обвиняемия, Коул Бърджис.
— Сега, този пистолет… — Помощник прокурорът представи оръжието на убийството като веществено доказателство и очевидно неговият размер направи впечатление на галерията. Пистолетът наистина бе малък — не повече от шест-седем сантиметра дълъг и около два широк. Петри го идентифицира като оръжието от престъплението. — Добре — каза Тори, — вие арестувахте заподозрения и открихте оръжието. Какво направихте след това?
— Трябваше да кажа, че той вече бе с белезници. Дан го беше закопчал, след като го бе заловил.
— Добре, благодаря ви.
— След това го заведохме до патрулната кола и го претърсихме. Джобовете му, сакото. Носеше някакво старо сако.
— Намерихте ли нещо в него?
— Да, сър. Няколко неща.
— Бихте ли ги описали?
Петри ги идентифицира — огърлицата, диамантен пръстен, чифт обеци, портфейлът на жертвата, съдържащ документите й, както и осемдесет и пет долара в банкноти и долар и шейсет в монети.
Нещата бяха съвсем прозаични, но всеки в залата беше наясно със значението на показанията. Те го правеха убийство при извършването на грабеж. Точно това превръщаше престъплението в углавно, заради което Коул Бърджис би могъл да получи смъртна присъда.
Ако в момента присъстваха съдебни заседатели, Тори би имал възможност да си поиграе с чутото и да подсили неговото значение. Но сега нямаше как да го използва за постигането на някаква театрална цел, затова трябваше да продължи напред.
— Полицай Петри — каза обвинителят, — когато арестувахте заподозрения, той беше ли в интоксикация?
Харди се изправи.
— Възражение, ваша светлост. Той иска от свидетеля да направи заключение. Полицай Петри не е експертен свидетел.
Но Тори бе готов с отговор.
— Ваша светлост, човек на закона би могъл да даде мнение в тази област. Всеки полицай на улицата непрекъснато се среща със случаи на очевидна интоксикация.
Хил кимна в знак на съгласие.
— Възражението е отхвърлено.
Дизмъс искаше да продължи, но бе предупреден. Съдията бе поставил своите правила. Освен това беше коректен. Не можеше да направи нищо, освен да седне на мястото си и да изслуша отговора на Петри.
— В дъха му усетих алкохол, но беше общителен и с координирани движения.
Тори се усмихна, очевидно доволен колко добре свидетелят бе играл за неговия отбор.
— Общителен и с координирани движения — повтори помощник областният прокурор. — Благодаря ви, господин полицай. Нямам повече въпроси.
Ако Харди бе обвинител, щеше да пита много по-дълго, затова бе изненадан — изваден от ритъм, — когато се изправи и започна разпита си.
— Полицай Петри — обърна се адвокатът, — вие сте усетили миризмата на алкохол в дъха на Коул Бърджис. Прав ли съм?
— Да, така е.
— Силна ли беше миризмата?
— Да, щом съм я усетил.
— Направихте ли му тест с балон?
— Не.
— Не. — Харди отстъпи няколко крачки наляво, дълбоко замислен. — Полицай Петри, в своята полицейска практика спирали ли сте кола за нарушение на правилата на движение?
Свидетелят реагира с известна доза нетърпение.
— Да — отвърна той. — Разбира се.
— Разбира се — повтори Дизмъс. — И във всеки от тези случаи как процедирахте, когато искахте да разберете дали някой е пил?
— Обикновено караме човека да излезе от колата и правим някои тестове за трезвеност. Да каже азбуката отзад напред или да застане на един крак със затворени очи, такива работи.
— Като цяло ходене и говорене, нали? И други основни тестове за координация?
— Да.
— Сега ми казвате, че клиентът ми е залитал, докато е ходел, нали така? Когато се е върнал с партньора ви?
— Ами да, но той е паднал.
— Така е, полицай. Той не само че не е могъл да ходи, когато сте го видели, но е бил и прекалено некоординиран, за да избяга, нали? Просто е паднал, когато се е опитал да избяга, прав ли съм?
Неохотно кимване.
— Да. Така е. — На Петри му се искаше да хвърли поглед над рамото на Харди, да получи някаква насока от Тори.
Адвокатът направи крачка напред към свидетеля и в негово дясно, надявайки се да ограничи полезрението му.
— А сега, какво ще кажете за говора му?
— Не знам — изрече неохотно ченгето. — Зависи.
— Той каза ли нещо, полицай — попита защитникът, — или беше прекалено неадекватен да говори много?
— Беше доста неадекватен.
— И е изпаднал от задната седалка на патрулната кола, нали?
— Да — с нежелание потвърди Петри. — Така е.
Харди направи крачка назад, след това се върна към полицая.
— Хора, които действат така, както описахте, вероятно са пияни, прав ли съм?