— Да.
— Но не всичките, нали?
— Не. Не е задължително.
— Така че е напълно възможно обвиняемият да е стрелял с пистолета повече от веднъж и все пак да има съвсем малко или почти никакви остатъци от барут?
— Да. Напълно.
Веднага щом свидетелят стана от мястото си, Харди поиска кратко прекъсване и всички адвокати отидоха при съдията.
— Ваша светлост — започна той, — бих искал да направя постъпки за незабавното изключване на изявлението на моя клиент — така нареченото самопризнание. Стана ясно, че клиентът ми е бил пиян, когато е бил арестуван, както е ясно и че полицай Петри е бил притиснат да каже противното. Нека веднага разрешим този проблем.
Тактиката нямаше шанс и Харди го знаеше. Обвинението би могло да извиква свидетелите си в реда, в който желае, и ако имаха намерение да притиснат някого, то със сигурност вече са го направили. Но имаше вероятност да послужи за нарушаване на синхрона в дирижирането на делото от обвинението. В най-лошия случай, правенето на постъпки би могло поне да разстрои Тори и Прат. А ако съдията ги накара да променят реда на свидетелите, кой знае? Като бонус би могъл дори да спечели облога си с Фримън.
— Дайте ми един момент. — Прат, която беше бясна, се бърна към Харди, но гледаше съдията. — Било е пет часа сутринта, ваша светлост. Той може и да не е бил доста пиян, а всичко да е било от умора.
Но Дейвид Фримън не бе там само за украса. Той направи малка крачка към катедрата.
— Ваша светлост — каза той. — Три часа? — Той се обърна към всички тях. — Попаднали са на господин Бърджис на мястото на престъплението, заловили са го с бижутата на жертвата и с очевидното оръжие на престъплението и три часа по-късно не са му задали и един въпрос? Като се има предвид цялостната ситуация, признанието му е фатално увредено. Полицията е прехвърлила границите. — Той повишаваше глас. — Не са му позволили полагащия му се телефонен разговор…
— Обадил се е на майка си — прекъсна го Тори. — Отказал се е от адвокат. Имаме го на видео касетата.
— Глупости!
Хил, стреснат от езика на адвоката, не можа да намери друг отговор, освен да вдигне пръст.
— Хей!
— Има го на видео касетата, Дейвид — отвърна обвинителят. — Трябва да приемеш фактите.
Фримън бе настоятелен към съдията.
— Къде се намираме, ваша светлост? В Турция ли? Или в Ирак?
— Исусе! — Прат направи малък пирует от недоволство.
— Ваша светлост, никой повече от мен не се е борил с полицейския произвол. Това е убийство, което те е трябвало да разнищят. Той е подписал, че са му прочели правата. Няма престъпване на границите.
Най-сетне Хил се умори от всичко това. Той силно удари чукчето си за въдворяване на ред, тъй като цялата съдебна зала се бе превърнала в истински хаос. Когато нещата се успокоиха, Мумията се обърна с ужасяващо лице към Харди и Фримън.
— Казах ви, че аз ще преценя тези неща, когато защитниците на Народа представят доказателствата. Не чух нищо, което да промени мнението ми — каза той с остър тон — Господин Фримън — продължи съдията, — не позволявам профанизиране в моята съдебна зала. Сега ще обявя пет минути почивка и искам всички да се успокоят по момента на подновяването на заседанието. Това е съдебна зала, а не проклета циркова арена.
31
Прат сама пое следващия свидетел.
— Народът призовава Антъни Фийни.
Харди от повече от двайсет години познаваше Фийни, стажант асистент на областния прокурор. Винаги го бе смятал за разбран човек — честен, упорит, услужлив. Когато защитникът го интервюира за първи път, понеже бе взел информацията от Кълън за областната прокуратура, се бе прибрал вкъщи леко потиснат. Подробностите, които се бяха изплъзнали както на него, така и на обществения защитник Соул Уестбрук около механизъма на освобождаването на Кълън, не бяха тайна. Изглежда никой не се опитваше да свърже каквото и да било. Харди се надяваше това да се окаже пробив в делото — ако не друго, то поне срещу Тори, — но надеждите му бяха доста пресилени, Фийни не беше лъжец. Защитата не смяташе, че сега ще излъже и това бяха лоши новини.
Свидетелят бе на възрастта на Харди, въпреки че преди десетина години изглеждаше по-млад от него, а пък сега — доста по-възрастен. В момента косата му бе снежно бяла. Поради средата, в която се бе развивал, някога се обличаше модно, а сега — в консервативен и демодиран стил. Триъгълното му и почти впечатляващо оформено лице също бе забележимо променено. Някогашните чаровни трапчинки на двете бузи бяха изчезнали сред чернодробни петна и лека екзема, Фийни се бе превърнал в бюрократ, в служител в офис — без емоции, със заличена индивидуалност, напълно компетентен и несклонен да противоречи. Желаеше да бъде харесван. След като свидетелят представи документите си, Прат се зае със задачата си — да покаже, че Коул Бърджис е притежавал оръжието на убийството поне ден, преди да стреля с него — следователно предварителното обмисляне е било възможно, ако не и напълно вероятно.