— Да, така беше.
— Каза ли ви господин Алсоп как е научил за смъртта на Илейн Уейджър?
Зад гърба си Харди чу възражението на Прат. Каква връзка имаше това? И Хил му зададе същия въпрос.
— Очевидно, ваша светлост, ако историята на господи Алсоп е достоверна, тя неизмеримо подсилва делото за обвинението. От друга страна, господи Алсоп е бил отчаян мъж, изправен пред възможността да прекара дълго време в затвора. Механизмът на тези преговори — кой кого е потърсил, кой на кого и какво е казал — е важен за преценката дали може да се вярва на господин Алсоп. Ако областния прокурор първи се е срещнал с него и му е предложил тази история…
— Ваша светлост! — Прат отново се бе изправила зад него и вървеше напред. Харди се завъртя наполовина, за да я погледне. — Аз съм възмутена от това обвинение, Той намеква, че ние сме изфабрикували показанията, за да подсилим едно и без това сигурно като бетон дело.
Харди прескочи капана.
— Щом е толкова бетонирано без оръжието, ваша светлост, защо госпожа Прат го използва? Доказателството е напълно и очевидно неприемливо в съда. Ако обвинението не е склонно да признае, че просто дава хляб на пресата, тогава трябва да има някаква връзка. И аз съм длъжен да изследвам дали на господин Алсоп може да се вярва.
— Ваша светлост, това е пълен абсурд.
Хил се изправи от стола си. Очите му се бяха присвили до цепнатини. Той вдигна костеливия си пръст към прокурорката.
— Моля, върнете се на мястото си. — Съдията се втренчи надолу към нея, докато тя се подчини и чак тогава продължи: — Госпожо Прат, искахте да допуснем тези показания и ние ги допуснахме. Сега защитата има правото да ги атакува. — Върна погледа си към Харди. — Можете да продължите.
Харди наклони глава.
— Благодаря ви, ваша светлост. Позволете ми за момента да оттегля въпроса си как господин Алсоп е научил за убийството на Илейн Уейджър и да задам друг. — Защитникът се върна при масата си. Фримън вече бе подготвен и му даде онова, което му бе необходимо, стенограмата на разпита на Кълън Алсоп от Ридли Бенкс.
Харди я отбеляза като доказателство и се обърна към Свидетеля. — Господин Фийни, по времето, когато посетихте господин Алсоп, бяхте ли чели някаква част от Доказателство на защитата „А“?
— Не.
— И поради каква причина?
Фийни се намръщи. Разбира се, Харди знаеше, че помощникът в областната прокуратура дори не бе получил стенограмата, преди да направи собственото си интервю. Но ако Харди по някакъв начин успееше да го накара да почувства, че е направил някаква грешка, свидетелят би могъл да започне да се защитава, което щеше да даде добри резултати.
— Тъй като инспектор Бенкс бе говорил с господин Алсоп едва предишната нощ. Стенограмата все още не бе готова.
— И вие не отидохте до полицията, за да я видите?
Прат възрази, което Харди очакваше.
— Попитан е и ще отговори — отряза я Хил.
Но над челото на Фийни се бяха натрупали облаци. Сега бе в защитна позиция и вниманието му бе изострено. От галерията се чуваше глухо боботене.
— Изобщо, бяхте ли чул за разпита на инспектор Бенкс?
Фийни хвърли поглед към Прат, след това погледна Харди.
— Да? — отвърна той.
— Задавам ви въпрос, господин Фийни. Вие казахте да, но това прозвуча като въпрос.
— Извинете. Да. Чух за това.
— Но не сте чули самата касета?
— Не.
— Нито сте говорил с инспектор Бенкс? Или пък чел стенограмата?
Прат тропна ядосана по масата.
— Колко пъти ще трябва да чуем този въпрос, ваша светлост?
Защитата направи извинителен жест към съдията.
— Ваша светлост, исках да стане ясно, че господин Фийни не е знаел нищо за разговора на инспектор Бенкс с Кълън Алсоп.
— Успяхте в това, господин Харди. Продължете нататък.
— Господин Фийни, не свидетелствахте ли, че не сте говорили с господин Алсоп във връзка с това дело, преди да се срещнете на девети февруари, вторник?
— Да, така е.
— И, доколкото знаете, вие сте първият и единствен човек в областната прокуратура, който се е виждал с него по темата?
— Да.
— И не беше ли също ваше изявление, че после сте го оставили да обсъди информацията с господин Тори?
— Да, вярно е.
— По време на срещата си с господин Алсоп на девети февруари, предложихте ли му някаква сделка, свързана с информацията, която той ви предостави?
— Не.
— Предположихте ли, че може да е направена някаква сделка?
— Не.
— Не? — Харди изразяваше изненада. Той извиси глас над основния шум от галерията. — Господин Фийни, не му ли предложихте освобождаване от собствената му при съда в замяна на показания за пистолета в делото на Илейн Уейджър?