Сега вече бе ядосал Фийни, при това чисто и умело, каквито бяха и намеренията му.
— Изобщо не! Нищо не съм му предлагал. За тези неща си имаме процедури и аз съвсем точно ги следвам. Всичко, което направих, е да взема неговата информация! После я анализирахме, обсъдихме я и стигнахме до решение. Не сме му предлагали сделка чак до следващия ден.
— Десети февруари? Денят, в който е бил освободен, така ли?
— Абсолютно.
Дизмъс вдигна доказателството и го подаде на свидетеля.
— Господин Фийни, бихте ли прочел на глас първите няколко реда от стенограмата от разпита на инспектор Бенкс.
Това не му отне много време, Фийни прочете думите „имам сделка да дойда тук с областната прокуратура…“ и Харди го спря.
— Как бихте обяснил това, господин Фийни? През нощта преди да видите Кълън Алсоп, той е казал на инспектор Бенкс, че вече е сключил сделка с областната прокуратура? — Пауза. — Каква е била тази сделка? С кого се е споразумял?
Свидетелят се опита да измисли нещо, но се отказа.
— Не мога да го обясня. Сигурно се е объркал или е блъфирал.
Харди знаеше, че това ще бъде оспорено, потрябваше да стигне до края.
— Или някой друг в прокуратурата вече е говорил с него.
Прат отново експлодира. Шумът в галерията достигна до такова равнище, че Хил за първи път удари чукчето си и призова за тишина. Съдията студено каза на Харди, че би било удачно да се въздържа от подобни редакторски коментари.
— Съжалявам, ваша светлост — отвърна защитникът. — Но това ни връща към въпроса, който зададох по-рано. Бих искал отново да поговорим по него, ако секретарят го прочете.
След съвсем кратко колебание, съдията даде разпореждане и секретарката откри искания текст. „Каза ли ви господин Алсоп как е разбрал за убийството на Илейн Уейджър?“
Харди добави:
— Или за ареста на моя клиент.
Гласът на Прат зад гърба му беше твърд.
— Ваша светлост, отново възразявам. Въпросът все още е несвързан.
Но нещо бе събудило любопитството на Хил.
— Отхвърля се — каза той просто и нареди свидетелят да отговори.
Фийни, който вече бе вир вода, поклати глава.
— Нямам представа. Не ми каза.
— А вие попитахте ли го?
Още едно обвинение в недоглеждане. Фийни въздъхна под този товар.
— Господин Харди, както знаете, в Сан Франциско излизат вестници, а затворниците имат и вътрешна мрежа за информация. Когато някой като Илейн Уейджър умре, новината се разпространява.
— Вероятно е така. Но вие не отговорихте на въпроса ми. Попитахте ли Кълън Алсоп как е разбрал, че Илейн Уейджър е била убита от Коул Бърджис с неговото оръжие?
— Не.
— Не се ли чудихте как е свързал цялата информация?
Фийни сви рамене.
— Може да е прочел във вестника или да го е видял по телевизията, знам ли.
— Добре — съгласи се Харди. — Може и така да е било. — Той се върна при масата на защитата и, за да спечели малко време, отпи от чашата си с вода. Имаше нужда от една последна връзка и не знаеше докъде ще го отведе тя. Първото правило при разпит на свидетел бе да не се задава въпрос без предварително ясен отговор. Но сега Харди бе хвърлил Фийни върху въжетата, свидетелят се защитаваше и се колебаеше. Имаше вероятност да се изпусне за нещо. Това можеше да бъде и нож с две остриета, който да се обърне срещу Харди, но адвокатът чувстваше, че трябва да поеме риска. — Господин Фийни, още само няколко въпроса. Казахте на съда, че познавате Кълън Алсоп от предишни арести и обвинения, така ли е?
— Да. От три, за да бъда точен.
— Но никога не сте говорили с него лично, нали?
— Да, така е.
— Но много пъти сте го виждали в съда? Вероятно десетина и повече?
Напрегнат и нетърпелив най-сетне да приключи, Фийни примирено клатеше глава.
— Да, със сигурност някъде толкова.
— И в тези дела, преди последния вторник, дали господин Алсоп се е явявал в съда заедно с друг обвиняем?
Кимането спря. На масата на обвинението Тори се бе навел напред, с лакти на коленете, приведени рамене и вдигната глава.
— В два случая за наркотици имаше и друг обвиняем — отвърна Фийни.
— И кой беше той?
Свидетелят не хареса това.
— Обвиняемият, Коул Бърджис.
— Явно са били приятели — каза Харди, — или поне са се познавали добре. Господин Фийни, моля ви, опитайте се да си спомните. Това е важно. Когато чухте за ареста на Коул Бърджис, спомнихте ли си за приятелството му с Кълън Алсоп?
— Ваша светлост, моля ви. Каква е връзката?
— Отхвърля се.
Но в този момент Прат не искаше да остави нещата дотук.
— Ваша светлост, ако съдът позволи…
— Ами, не позволява, госпожо Прат. Отсъдих за вашето възражение. Тук не сме със същите правила като при формален съдебен процес, а и делото е углавно. Виждам към какво се стреми господин Харди и съм склонен да го оставя да продължи опитите си.