Но Прат не можеше да седне.
— Той говори прекалено дълго с него, ваша светлост.
— Няма да е толкова дълго, колкото делото в апелативния съд, ако аз сгреша нещо, госпожо адвокат. Сега, моля. — Той се обърна към съдебната секретарка и я накара да прочете отново последния въпрос. Когато Фийни е чул за ареста на Коул Бърджис, дали случайно не е свързал името със спомена за Кълън Алсоп?
Свидетелят отговори със спокоен глас.
— Всъщност не. Не и докато не чух за ареста на господин Алсоп два дни по-късно. Тогава си спомних.
— Спомнили сте си, че те са били приятели? Че има връзка между двамата мъже?
— Да.
— Споменахте ли на някого за тази връзка?
Поглед, изпълнен с тъга.
— Сигурен съм, че го направих. Бърджис е делото на деня. Спомням си, че бях в стаята за кафе и господин Тори съвсем общо говореше за това, за новата политика на госпожа Прат. Аз направих някаква остроумна забележка за вътрешната връзка в цялата тази култура на наркотиците и че отново сме арестували онова хлапе Алсоп. Просто така се случи.
Харди хвърли поглед нагоре към Хил и каза, че няма повече въпроси.
Сутринта бе изключително дълга и най-сетне Хил обяви обедна почивка. Приставът веднага дойде, за да отведе Коул.
— Вие, момчета, няма ли да обядвате с мен?
Хлапакът изглеждаше впечатляващо тъжен и Харди разбра защо. По време на процесите обикновено се опитваше да обядва в една от килиите за задържани с клиентите си. Опитваше се да ги информира какво се случва или да ги предпази да не се поддадат на слабост по какъвто и да било начин. Харди каза, че съжалява и че това няма да се повтори.
Коул бързо махна с ръка на майка си през парапета, реди да бъде отведен навън. Харди прекара две минути Успокояване на Джоди и направи планове за обед с и мускетарите. Глицки и Трея вече бяха тръгнали. Джина Роук се бе навела през парапета и обсъждаше нещо с Фримън.
Харди започна да събира книжата си. Фримън избута назад стола си, стана, протегна се и се изправи пред масата.
— Как постигна това с Фийни? — попита той. — Беше истинска красота.
— Имах видение.
— Не си знаел? — Укор.
— Знаех, че са били арестувани заедно. Просто не можех да докажа, че Тори е знаел. — Харди сви безгрижно рамене. — Спокойно, Дейвид. Нали свърши работа. Човек понякога поема рискове. Изглежда си заслужава.
— Той напъха нещата си в куфарчето. Забеляза от дясната си страна, че събранието на масата на обвинението още не е приключило.
Харди понижи глас.
— Нали знаеш за другата жалба, за която говорихме?
Ставаше дума за писмото на Фримън до щатската адвокатска асоциация, в което се оплакваше от Тори. Дейвид, Дизмъс и Джина го обсъждаха през почивните дни и не стигнаха до реално решение. Съвпаденията бяха впечатляващи, но нищо не можеше да се нарече истинско доказателство. С неохота решиха да оставят проблема поне докато приключи изслушването по делото на Бърджис.
— Може би все пак ще можем да придвижим този въпрос.
Фримън се приближи.
— Как ще го направим? Съгласихме се, че нямаме нищо.
— Не е съвсем вярно, Дейвид. Имаме голите факти. Тори прецаква поне две дела.
— Вероятно, но няма как да го докажем. Нито пък, че е взел нещо за това. Асоциацията ще се нуждае от… какво?
Харди клатеше глава.
— Забрави за асоциацията. Трябва Хил да го види. Той никога няма да повярва, че областната прокуратура използва измама, за да спечели делото, докато смята, че Тори играе по правилата. Скокът е прекалено голям. Но ако можем да го убедим, че обвинението е изкривило поне едно доказателство, тогава той ще трябва да обърне по-голямо внимание на всичко останало. Длъжни сме да го накараме да обмисли нещата, които знаем.
— Или мисли, че знаем.
— Доста близо, да. Не можем да убедим асоциацията, но вероятно ще можем да използваме фактите тук.
Дейвид бе изкушен от идеята, но не виждаше как ще се осъществи.
— И какво искаш да кажеш? Не можем да представим тук двете си дела. Те наистина нямат нищо общо със случая.
— Не ти предлагам това, пък и не се нуждаем от него. Има и други начини да предадем посланието на Хил. Би могъл да прочете за това, да кажем, във вестниците. — Той направи жест към Джеф Елиът, който все още говореше с Джина на седалката зад тях. — Тук имаме момче, което разпространява информация.
Харди познаваше много добре Фримън и затова не му се наложи да му чертае подробни диаграми. Очите на стария адвокат проблеснаха при открилата се възможност. Това бе неговият стил на игра — използването на всевъзможни гледни точки и ъгли — във и извън съдебната зала.