Искаше ги толкова отчаяно и това, по негово убеждение, беше гаранция, че нямаше да са трайни. Затова се върна към нещата, с които можеше да живее и където се чувстваше в свои води.
— Но не затова те извиках тук навън. — Каза й, че има намерение да отиде и да си поговори с някого, така че няма да е наоколо, ако Харди реши да го призове като свидетел.
— Това от срещата ти на обяд ли е?
Той кимна почти усмихнат.
— Щастлив съм да докладвам, че отделът изглежда се разпада в мое отсъствие. Никой не полага никакви усилия, освен Пол Тию и той е на моя страна. Ще ми даде копия от лабораторните доклади и рапорти от мястото на смъртта на Кълън Алсоп. Междувременно го има и онова бивше ченге, което според Ридли е може би някак замесено.
— Виждал си Ридли Бенкс? Той добре ли е?
Това изтри всяка следа от оживление от лицето на Ейб.
— Не. Това го каза онова момче от отдела за наркотици и Тию свърза фактите.
— И кой е този човек? Ридли ходил ли е да го види?
— Никой не знае, Трей.
— Но той може да е срещата, за която е казал на Диз.
— Надявам се да е така.
Младата жена отстъпи половин крачка назад и кръстоса ръце на гърдите си. Заговори бавно и внимателно.
— Това може да е последният път, когато някой го е чул.
— Така е. — Ейб знаеше за какво си мисли тя. Беше един От основните моменти. Когато се обвързваш с полицай, приемаш повишеното равнище на риск. Някои хора не могат да свикнат. Някои хора го откриват прекалено късно. Но рано или късно, човек трябваше да се справи с това.
— Как се казва?
— Джин Висър.
Още една пауза.
— Вероятно твоят приятел Пол Тию би могъл да дойде с теб.
— Тогава съвсем никой няма да наглежда пазара. Освен това, аз дори още не зная къде се намира. — Ейб леко докосна ръката й. — Трей, такава ми е работата. Всичко е наред. Как мина твоят обяд?
Очите й отново проблеснаха. Заговори с подчертана грижа:
— Моля те, Ейб, не променяй темата. Ами ако този човек е убил Ридли?
— Тогава би бил пълен глупак да се опита да направи нещо с мен, нали? Първото нещо, което ще му заявя, е, че всички знаят къде съм. Дори съм го записал.
— И това ще те защити?
— Ами — замисли се той, — знаеш, защитата, цялата концепция. Наистина няма нещо… — Той спря и очите му внезапно се изпълниха с някаква паника.
— Какво?
— Нищо. Мисля, че моето йенлинк не се съгласява с мен. — Той си пое дълбоко дъх.
— Ейб? Добре ли си?
— Да — автоматично отвърна мъжът. — Просто малко… — Още един дъх. Вдигна ръка към гърдите си. — Мисля, че е по-добре да седна.
В съдебната зала съдия Хил бе на път да отреди приемането на признанието. Харди спореше, че те трябва да изгледат целия шестчасов разпит на видеокасетата. Искаше още тук, преди съда, да говорят за проблема с принудата.
Тори възрази:
— Ваша светлост, филмите са пълни с чудесни изпълнения на хора, които очевидно са пияни или силно дрогирани. Можем цял ден да гледаме господин Бърджис и въпреки всичко да не достигнем до нищо, което да при лича на доказателство, че наистина е бил в опиянение. Не му е правена нито една проба за алкохол. Вероятно, както казвате, е бил в началния стадий на хероинов глад…
Харди се намеси:
— И в този случай, ваша светлост, клиентът ми би могъл да каже всичко и да направи всичко…
Хил използва чукчето си.
— Не прекъсвайте отново съдията, защитник. Четох вашите аргументи в писмена форма. Само защото обвиняемият вероятно е имал причини да лъже, не означава, че наистина е излъгал. Ако нямате какво ново да добавите, ще застана зад отсъждането си. Можете отново да опитате, ако това изслушване доведе до съдебен процес.
Потокът на отрицателна енергия между Харди и Хил беше толкова силен, че Фримън се почувства длъжен да се намеси.
— Ваша светлост, ако може да се приближа.
Хил гневно въздъхна. Този спор продължаваше вече повече от половин час. Даде своето разпореждане. И сега внезапно старият лъв излезе от клетката си.
— Добре, господин Фримън.
Дейвид бавно се изправи. Както изискваше протоколът, и четиримата адвокати се приближиха към катедрата.
— Ваша светлост — започна Фримън, — както знаете, ние сме приготвили кратко изявление, в което подчертаваме вътрешната непълнота на представеното ни признание.