— Както казахте, защитник, знам това. Прочетох го.
— В такъв случай, ваша светлост, с цялото ми уважение, бих искал да възразя срещу основите на това признание. Кой би могъл да каже, че имаме пълно и непреработено копие на касетата, ако инспектор Бенкс не свидетелства?
— Ваша светлост! — извикаха в един глас Тори и Прат.
Хил вдигна ръка и ги погледна.
— Господин Фримън, защитата вече половин час спори, че съдът трябва да седне и шест часа да гледа видеокасетата с признанието на обвиняемия заради проблема с натиска. Сега вие казвате, че не би трябвало изобщо да я гледаме, така ли? Правилно ли ви разбирам?
Спокойствието на Фримън беше изнервящо.
— Дори и в записа да нямаше толкова фатални пропуски — каза старецът, — полицаят, който е взел признанието, не е в състояние да се закълне за автентичността и пълнотата на касетата.
Обвинението вече бе подпушило. Имало е и други ченгета наблизо и дори в стаята за разпити, включително и няколко инспектора от отдел „Убийства“. Те можеха да кажат, че касетата е изрядна. Изглеждала пълна и завършена. Сама доказвала своята автентичност. Техникът би могъл да каже, че записът не е променян. Зад тях боботенето засилваше статичното напрежение. За момент сякаш всички в залата говореха едновременно. След това чукчето на Хил — бам, бам — прозвуча над врявата като изстрел и създаде също толкова убийствена тишина. Хил бе слушал достатъчно. Той огледа адвокатите, после тълпата отвъд парапета. Заговори рязко.
— Съдът ще направи половин час почивка, за да обмисли тези и други проблеми.
И без повече думи, той се изправи и напусна залата.
— Диз! — Джеф Елиът стремглаво се придвижваше по коридора с количката си.
Харди бе с ръка на бравата на стаята за почивка и спря така.
— Какво?
— Чу ли сирената преди последния спор?
— Нищо не съм чул.
— А аз чух. И излязох да проверя. За Ейб е.
— Какво става с Ейб? — Въпреки че, разбира се, знаеше. С отчаян стон той прекоси на бегом фоайето.
33
Глицки не беше в ничий списък на свидетелите. Не беше част от изслушването. Не беше и член на семейството на Харди. Затова и Хил не освободи адвоката за следобеда.
Като се изключи това, сесията започна почти оттам, от където бяха прекъснали. Съдията не отсъди в полза на жалбата за полицейски натиск и най-вече не отсъди за неприемливостта на касетата, ако делото отиде в съда. След серия от последователни отхвърляния Хил обяви, че всъщност няма да гледат касетата. Според него, в аргумента на Фримън имало логика и не искал започването на спор с отворен край за формата и съдържанието на записа. А тъй като няма да приеме касетата, поради липсата на основания, няма и да се занимава с проблема за натиска, алкохола и наркотиците.
Тори и Прат около десет минути настояваха за това и най-сетне се споразумяха за неизказаното, но без съмнение ясно послание на съда обвиняемият да отговаря без касета. Въпреки всичко, Харди не бе сигурен, че Фримън е направил услуга на клиента им, като е накарал съдията да отстрани записа. Сега, от гледна точка на изслушването, нищо записано не противоречеше или дори не създаваше съмнение в силата на обстоятелствените доказателства. А не можеха и да обжалват проблема с касетата. Хил бе стигнал до заключение да остави нещата да се доразвият. Представените до момента доказателства бяха достатъчно, за да изпратят Коул на съд.
Но на Харди му бе трудно да се съсредоточи върху изслушването и му се налагаше да се уповава на инстинктите на Фримън. Не знаеше нищо за Глицки, дори дали са го отвели. Не знаеше къде е отишъл да обядва и с кого се е срещнал. Не знаеше къде е Трея, въпреки че предполагаше, че се е качила в линейката с него.
Джеф Елиът щеше да поразпита за Ейб. Доста скоро ще разбере. Сега трябваше да се абстрахира от проблема с лейтенанта.
Нямаше никакво време. Обвинението бе приключило. Последното решение на Хил го бе вбесило и изпълнило с тиха ярост. Не вярваше, че може да говори. Но точно сега трябваше да започне с представянето на защитата. Точно сега трябваше да извика първия си свидетел.
Гледаше в бележките пред себе си и се чу да казва със стържещ глас първото име, което прочете: сержант Били Оу, която бе ръководила екипа на Мейдън Лейн. Когато полицайката премина през ограждащия парапет и зае мястото си, Харди не можеше да избистри мислите си и да се сети какво бе възнамерявал да я попита.
Все още седеше на масата. Всички бяха в очакване.
— Господин Харди? — Мумията изглежда бе започнал да губи търпение — ако изобщо го бе имал в началото.