Харди призна проблема с кимване.
— Трябва да е тук някъде. Просто не сме го открили.
Ейб тупна по лабораторните резултати.
— Е, тук не е. Не и в това, което виждам. Няма дори и знак, че Висър е бил там.
— Освен онова, което е видял Фолк.
— Което е нищо. Попитах, Фолк е видял Коул да влиза в тоалетната на „Юпитер“ и след това Висър да влиза в същата тоалетна. Когато проверявах последния път, това беше законно.
— Но — намеси се Трея, — тогава защо искаше да отидеш при Висър следобед? Трябва да си мислил за нещо подобно.
Глицки внимателно отвърна:
— Исках да го питам за Ридли, нищо повече.
Но Харди не можеше да приеме отговора така.
— Сигурно е същият Ридли, който ми каза, че където и Да отива през последната вечер, е свързано с това? Такива бяха думите му, „с това“. С Кълън, а оттам и с Илейн.
— И вероятно е било последното посещение. Но ние не знаем, че това е бил Висър, нали?
Лицето на Харди беше замислено.
— Трябва да е бил.
— Оттук започнахме, Диз. Трябва да бъде, трябва да бъде. Когато фактите са, че изобщо не би трябвало да бъде. Слушай — продължи той, — не че не мисля, че тезата е добра или провокативна, но не съм видял дори и едно доказателство.
Всеки се задълбочи в мислите си и настана дълга тишина. Най-сетне Трея я наруши.
— Имам въпрос, Диз.
Харди я погледна в лицето.
— Един и осемдесет и шест, седемдесет и два.
— И глупаво ухилване изкриви чертите на каменното му лице — добави Глицки. Той покри ръката й със своята върху масата. — Никога не казвай на това момче, че имаш въпрос. Винаги отговаря така.
— Не винаги — възрази Харди. — Понякога казвам „Имам отговор“ и ти продължаваш: „Какъв е той?“, а аз отвръщам „Бейб Рут, 1927“ или „Обиколката, разделена на диаметъра“. Нещо подобно.
— Наистина е забавно — изкоментира монотонно Ейб.
— Ще се изненадаш.
— Обзалагам се, че не си прав — възрази Трея. — Това точно сега, например, беше по-смешно от целия ми ден.
— Виждаш ли какво имам предвид? — попита Глицки. — Винаги е така. Никога не свършва.
— Добре — предаде се Харди. — Какъв беше истинският въпрос?
Трея се поколеба, но трябваше да го зададе:
— Да не би да казваш, че може би един от тези трима души е убил Илейн?
И затова — най-сетне, ключът в цялата история — Харди трябваше да спре и да помисли.
— Смятам, че докато е вършила работата си като вещо лице, е намерила нещо обвиняващо в престъпление в офиса на Логан. Адвокатът, пиян или дрогиран, или и двете, просто я е оставил да се лута из папките му. И двамата ми го казахте, нали си спомняте? Въпреки всичко, мисля, че това, което е намерила, е доказателство, от тези, за които говорехме — което, както каза Ейб, нямаме За това какво правят тримата мъже. — Той замълча. — Не знам какво се е случило после. Може би тя е заплашила Тори с разкритията си или е попитала Логан какво става. Дали просто са решили, че вероятно е видяла нещо.
— И после какво? Висър я е убил? — Ейб отново бе скръстил ръце. Бе се изтегнал с изпънати крака върху хромирания и тапициран кухненски стол. Един мускул на челюстта му се свиваше и отпускаше.
— Не знам — каза Харди и мрачно добави: — Може би също така е убил Ридли.
— Все още не знаем дали Ридли е мъртъв — намеси се Трея с известна надежда.
Дизмъс я погледна премерващо.
— Да, знаем — каза внимателно той. — Ейб?
Глицки кимна.
— Вероятно.
— Ами, тогава… — Тя погледна към единия и към другия. — Ние трябва…
— Същият проблем — въздъхна Глицки. — Нуждаем се от доказателство. А Висър някога е бил инспектор в отдел „Убийства“. Знае триковете. Не би оставил много.
Харди се изправи, отиде до хладилника и го отвори, след това спря и се обърна.
— Имам нещо за теб, Трея. Дали някой от мускетарите е в списъка на вещите лица?
Тя завъртя очи.
— Мисля, че всички. Говорихме по въпроса. Защо?
— Защото делото, по което е работила Илейн в офиса на Логан, все още е открито. Проверих при Томасино. Може би ще си струва да го видим.
— Направи го! — Глицки възбудено се премести напред и се изправи на крака.
Харди му отправи гибелен поглед.
— Трябва да проверя със сигурност, но мисля, че имам Други задължения за следващите ден или два. — След това към Трея: — Мисля за едно от хлапетата…
Харди най-сетне си тръгна и Рита изгони Ейб и Трея от кухнята, за да може да измие съдовете от вечерята. Заедно в претъпканата дневна с почти никакво място да се обърнат, без да се докоснат, те отделиха около пет минути да намерят начин да не забелязват сексуалното напрежение, което жужеше като оголена жица помежду им. От първата нощ дори не се бяха целували и в тези първи мигове си наваксаха.