Къщата близнак бе тиха. Когато влязоха, откриха, че Рейни е заспала на дивана пред телевизора. Орел бе отишъл в стаята си и сега спеше, напълно облечен и с отворена уста върху неоправеното си легло. Навън в тъмната дневна Рита тихо хъркаше на сгъваемото си легло в ъгъла зад своя параван, имитиращ японски стил.
Отново прочетоха писмото, този път заедно на кухненската маса с една светната лампа над главите им. Когато стигнаха до последния ред, Трея покри ръката на Глицки със своята и леко я стисна. Прочете на глас: „Това няма нищо общо с теб“.
— Знам го — отвърна той. — Умът ми го знае. — Въздъхна продължително. — Ще ми кажеш, че е прекалено късно да се обадя на Диз, нали.
Трея погледна зад него към часовника над фурната — 12:20.
— Прекалено късно е да се обаждаш на Диз — каза тя.
— Мислиш ли, че другият мъж, предателството на системата, за което говори, е Гейб Тори?
— Да. Мисля, че е открила нещо при Даш Логан.
— Точно както каза Дизмъс.
— Може би. Отчасти.
Тя потупа писмото.
— И какво искаш да направиш с това?
Глицки поклати глава. Беше сериозно решение.
— Не знам.
— Е, адресирано е до теб…
— Знам. Ако го беше пуснала в някоя пощенска кутия и бе стигнало до мен, щеше да е моя собственост и бих могъл да го задържа. — Той въздъхна. — Но не е успяла да го направи.
— Така че трябва да бъде доказателство?
— О, то вече е доказателство. Ако в момента работех като ченге… — Той млъкна, отблъсна назад стола си и се обърна към младата жена. — Но забрави за юридическите подробности, Трей. Това е лично. Наистина бих искал да знам какво мислиш.
Тя се завъртя с лице към него и каза:
— Ако оповестяването му би поправило някои от проблемите, за които е писала, тя би искала да го покажеш. Ъгълчетата на устата му леко се повдигнаха.
— Продължавам да чакам да излезеш с някой грешен отговор.
— И Рейни чака. — За момент уморените й очи проблеснаха. — Трябва да се наредиш на опашка. А какво ще правим междувременно?
Глицки знаеше отговора на това.
— Диз ще трябва да го представи пред съдията. Ако тя е преспала с половината си клиенти, ако е напускала страната на следващия ден…
— Тогава не е задължително да е случайност.
— Не — отвърна тъжно той. — Никога не е.
Ейб се втренчи в пода между обувките си. През тялото МУ премина тръпка и той повдигна лицето си, което сега бе само на сантиметри от нейното.
— Знаеш ли какъв ми е проблемът?
— Какъв е?
— Много пъти, като Илейн, не казвам нещата когато трябва.
Тя се протегна и покри ръката му със своята. Очите им се срещнаха. Трея чакаше.
— Но трябва да те попитам…
Младата жена приближи устата си до неговата, с ръце обрамчили лицето му. Когато се отдръпна десет секунди по-късно, прошепна:
— Това означава да.
35
В последните минути, преди да бъде свикан „Отдел 20“, стаите на Мумията вибрираха от ярост и обвинения. Тори бе на крака, крачеше пред бюрото на Хил с днешното издание на „Икзаминър“ в ръце.
— Никога през цялата си практика като обвинител не съм виждал подобна безотговорна клевета. Мислех, че ще видя как адвокатът на защитата извлича всяка възможност, описана в книгите, но това…
— С приятели като Даш Логан се обзалагам, че ще е така — намеси се учтиво Харди. Дейвид Фримън и Шарън Прат призоваха за уважение на мястото и седнаха в креслата, подредени в полукръг пред съдията. Съдебната секретарка — тъй като всяка дума, изречена в углавно дело се записваше — седеше пред машината си отдясно на Хил и печаташе всичко.
Тори се завъртя на пети и се нахвърли остро върху защитника.
— Не говоря за Даш Логан! Говоря за този клеветнически…
— Ами, осъди ме. — Харди направи крачка напред към съдията. — Ваша светлост, извинете ме, но какво от това? Един репортер е разказал фактите от история, която не е свързана с делото…
— Факти от история ли, задник такъв! Това не е нищо друго, освен…
— Господин Тори! — избухна Хил. Както и с Харди в кабинета си предишния ден, съдията излъчваше много повече власт в стаята си, отколкото в залата. И този път все още не бе облякъл робата си и бизнес костюмът му допълваше аурата на сила. — Аз съм дяволски уморен от слушане на простащини по цял ден, затова повече няма да ги позволя тук. Разбрахте ли?
— Съжалявам, ваша светлост, но…
Хил вдигна пръст и заговори твърдо, все още на висок глас: