— Никакви „но“. Уморен съм от тях. Стига толкова.
Тори, който нямаше къде да отиде, хвърли злобен поглед към Харди, изпъна се в цял ръст и сковано отиде до един от прозорците. Шарън Прат го гледаше със съчувствие, след това помръдна стола си и се обърна към съдията. Тонът й бе самият разум.
— В това, което казва Гейб, има логика, ваша светлост. Господин Харди е споменат като източник на информацията в статията. Със сигурност би могъл да се въздържа малко в отношенията си с пресата, докато трае изслушването.
— Колко пъти ще трябва да го кажа? — Харди се облегна на полиците, с кръстосани ръце и небрежна поза, въпреки че тя съвсем не отразяваше състоянието му. — Статията няма нищо общо с делото, ваша светлост. Всъщност нямах никаква представа кога господин Епиът ще я пусне. В написаното няма и дума, която да не се основава на фактите.
Тори отново го нападна.
— Това е лъжа. Никога не съм ти предлагал сделка.
Харди беше любезен:
— Статията не казва, че си го направил.
— Е, дяволски добре го намеква. — Осъзнавайки какво е направил, Тори се обърна към съдията. — Съжалявам, ваша светлост. — Хил махна с ръка.
— Разбира се, зависи от това как ще го прочетеш — отвърна Дизмъс. — Ако обувката ти става… — Свиване на рамене.
— Добре, господа, достатъчно. — Хил подреди няколко химикалки на плота си. — Госпожо Прат, дадох на вас и господин Тори повече от разумна възможност да изразите недоволството си спрямо господин Харди. Но той е прав. Статията няма нищо общо с делото, с което се занимаваме. А ние сме тук, в моя кабинет, по негово искане, а не по ваше. Ще имате ли нещо против да започнем? — Той се обърна към Харди. — И да видим това, което се предполага, че сте донесли тук.
— Да, ваша светлост. — Защитникът се наведе и отвори куфарчето си. Извади няколко листа хартия и ги хвана, раздразвайки любопитството им. — Предишната нощ лейтенант Глицки прегледа някои вещи, собственост на Илейн Уейджър, които бяха донесени в офиса ми…
— Господи! Ваша светлост! — Тори отново избухна, тръгвайки напред. — Какво смята, че прави сега господин Харди? С какво право е придобил собственост на госпожица Уейджър? Лейтенант Глицки вече бе дисциплинарно отстранен от работа заради намеса в делото и не може да служи като вещо лице при разследване на нея или на когото и да било. Това е напълно незаконно, изцяло извън правилата.
Харди спокойно се обърна към съдията.
— Нека господин Тори да се въздържа от предположения, ваша светлост. Тук не става дума за вещо лице при разследване. Ние попитахме годеника на госпожица Уейджър дали можем да погледнем жилището й. Той се съгласи. Това е всичко.
Тори се намръщи от неудоволствие.
— Не мисля така.
Фримън скочи.
— И защо не, Гейб? Защо да не поиска да ни помогне да потърсим някаква следа за това кой я е убил?
— Знаем кой е убиецът — сопна се Гейб.
— Не. Не мисля така — отвърна Дейвид.
Прат пренебрегна тази размяна на мнения и се наведе напред.
— Имам въпрос към господин Харди. Вие сте човекът, който привлече господин Глицки. Той за вас ли работи по това дело?
Харди сви рамене.
— Както казахте, той е отстранен. Може да прави каквото си иска и очевидно има намерение да открие убиеца на Илейн Уейджър. Естествено, всичко, което намери, ще ви бъде предоставено.
— Вече имаме полицейски доклад за това, господин Харди. От собствения отдел на лейтенант Глицки.
Харди сви рамене.
— Лейтенантът смята, че полицията може и да е направила грешка и вие да сте се пребоядисали по политически причини. — Харди взе назаем една от типичните усмивки на Фримън.
— И, според вашето заявление, какво е участието на лейтенант Глицки? По някакъв начин да предпазва полицейското управление от собствената му неадекватност?
— Сигурен съм, че има елемент и на това. Но повече е нещо друго.
— О, и какво?
Застанал до Прат, Фримън цъкна с език. Тя бе задала още един въпрос, на който не знае отговора, а това винаги — винаги — беше лоша идея.
Харди погледна към Прат, към Тори и най-сетне към съдията:
— Ваша светлост, лейтенант Глицки е… беше… баща на Илейн Уейджър.
След няколко секунди на абсолютна тишина Тори успя да проговори:
— Боже Господи! — недоверчиво възкликна той. — Ще свърши ли някога това? Изглежда господата Харди и Фримън ще изфабрикуват какво ли не, за да мътят водата тук. Това трябва да е най-абсурдното… — Думите му изневериха. Той издаде някакъв презрителен звук, после се обърна към съдията за изказване на съчувствие.
Сега обаче Хил бе целият слух. Каквото и да се случеше в кабинета, това бе най-необичайната поредица от факти, с която някога му се бе налагало да работи. Ако бяха факти. Обърна се към Харди, готов да го спре при първия знак на безсмислица.