Фримън изглежда се възстановяваше. Той вдигна поглед, улови очите на Харди и постави пръст на юридическия си бележник, на който бе написал и подчертал един въпрос.
„Истинска лисица!“ — помисли си Дизмъс. Хитра брилянтна лисица. Беше го накарал да се забави и да спре, връщаше го отново към фокуса на нещата. Не би могъл сега да го отпрати, защото го бе накарал да си изпусне нервите.
Харди остана малко по-дълго, за да се увери, че Дейвид диша нормално.
Най-сетне Фримън се изправи и е извини, а Харди се обърна към свидетеля.
— Господин Висър. — Дизмъс сега говореше прекалено силно и бе застанал съвсем близо до свидетеля. В отчаянието си Фримън му бе подал въпрос, който сигурно влизаше в противоречие с основните му правила, но бе изразен толкова общо, че не би могъл да получи погрешен отговор, а вероятно, но само вероятно, дори някой доста добър. — Случвало ли ви се е някога — попита Харди, — да влезете в стаята за доказателства в мазето на Съдебната палата?
Промяната на посоката изтри задоволството от лицето на Висър.
— Да.
Харди успя да прикрие ентусиазма от гласа си, въпреки че си помисли, че току-що е ударил джакпота.
— И кога за последен път слязохте там?
Висър се опита да задържи безгрижния си вид, но не бе толкова убедителен, колкото преди.
— Не зная точно.
— Не знаете ли? — притисна го защитникът. — Можем да разберем за пет минути, стига да се обадим там, господин Висър. Бихте ли искали да го направим или мислите, че можете да си спомните? Би трябвало да се подпишете, преди да влезете там, нали така?
— Да, не зная — повтори той. — Май преди около две седмици. А може и по-скоро.
— Преди около две седмици — повтори Харди. — А може и по-скоро.
С периферното си зрение той забеляза Хил. Съдията се бе изправил на стола си и сега се навеждаше към свидетеля. В цялата му поза се усещаше наелектризиращо напрежение.
— Сега, господин Висър, доколкото знам, частно лице не може да бъде допуснато в сейфа за доказателства, освен ако не е придружено от адвокат или полицай. Прав ли съм?
— Така мисля.
— Тогава кой ви е придружавал при последното ви посещение там? През последните две седмици — той не можа да се въздържи от повторението.
— Ами, обикновено ходя там с някой от адвокатите, с които работя, нещо такова.
— И с кого бяхте преди две седмици?
За първи път лицето на свидетеля изразяваше слабост. Той погледна към пода, след това нервно прекара ръка по челюстта си.
— Мисля, че… вероятно трябва да е бил Даш Логан — каза той.
— Мислите? Не сте ли сигурен?
Още една пауза.
— Да, сигурен съм. Беше Даш Логан.
— Господин Логан — започна Харди. — Когато преди две седмици отидохте в сейфа за доказателства с господин Висър, каква беше целта ви?
Логан протегна ръце, завъртя се на свидетелския стол и се обърна към Мумията.
— Това е нелепо, ваша светлост. За какво ви е?
— Просто отговорете на въпроса — изстреля думите си Хил.
Харди имаше усещането, че е напипал нещо. Нещата най-после бяха поели в необходимата посока и той нямаше намерение да изпуска юздите, поне докато може.
— Господин Логан — каза той. — Бихте ли искали да повторя въпроса?
— Не. — Докато Висър бе използвал увереността си, за да парира атаките на Харди, Логан бе решил, че може да го направи с арогантност. Очите му блестяха със зле прикриван гняв. Той отвори уста. — Бях там, в сейфа, за да прегледам доказателствата по едно от моите дела. Точно затова ходя там, господин Харди, да прегледам доказателствата.
Дизмъс не се хвана на тази стръв. Сега бе обхванат от спокойна дистанцираност. Дори си позволи грубо намигване. Благодаря ви за тази информация, господин Логан. Ще я запомня. А сега, онова дело, по което работихте, как ще го класифицирате? — Това бе още един въпрос, на който защитникът не знаеше отговора — освен че до този момент отговорът бе станал почти сигурен.
— Не класифицирам делата си. Работя за своите клиенти. Не разбирам въпроса ви.
— Ами, например, беше ли клиентът ви обвинен в грабеж? Или убийство? Или изнасилване?
— Не. Нито в едно от изброените.
— А какво ще кажете за трафик на наркотици?
— Това е поверителна информация — отвърна Логан. — Не мога да обсъждам същността на делата си с вас или с когото и да било.
Харди се обърна към съдията.
— Ваша светлост?
Наведен почти над ръба на катедрата, Хил никога не бе приличал до такава степен на мумия.
— Делата ви са в обществения регистър, господин Логан. Кажете на съда кое бе това.
Логан шареше с поглед насам-натам. След като не видя изход, той се облегна на стола си, прехвърли крак върху крак и заговори огорчено: