Тию вдигна поглед, изпълнен с въодушевление. Марсел Лание стана от мястото си и се присъедини към тях. Глицки му кимна. Тук бе и Джордж Батавия. Сара Евънс се бе заслушала. До този момент екипът не бе напълно наясно с всички усложнения на тайното разследване на лейтенанта. Сега бе започнало да им проблясва, че става дума за убийство на ченге. Техният колега Ридли бе част от това. — Говорим за пълно разследване, нали?
— Всеки може да участва — каза Глицки, като го включи в плановете си. — И то възможно най-скоро. Двамата ще се размърдат веднага щом съдът се разпусне. Обзалагам се.
— Ти идваш ли, Ейб? — попита Джордж.
Ако Винсънт Харди бе тук, със сигурност на баща му щеше да се наложи да му позволи да си обръсне главата.
— Аз изобщо не съм бил тук — каза Глицки. — Това не се е случило.
Онова, което наистина ставаше, бе, че Глицки смяташе да започне собствено разследване, въоръжен със снимката на Илейн, която пазеше в бюрото си. Мускетарите вече бяха събрали информация от шейсет и седем заведения за хранене или почивка около Мейдън Лейн, затова лейтенантът трябваше да приеме или че теорията му е била погрешна или че те са задавали неправилния въпрос.
Той избра второто.
Илейн бе оставила Трея в „Ренд и Джекмън“ в пет и половина, за да се срещне с някого, когото е познавала и с когото е имала уговорка. Връщала се е към офиса, когато е била застреляна. И не е била сама. Мейдън Лейн бе пешеходна улица. Мястото бе достатъчно отдалечено, за да може Глицки, дори и без да взема предвид състоянието на тялото, да изключи възможността да е изхвърлена от някоя кола. Лейтенантът застана до бюрото си и започна да изследва картата на града, която бе залепил на стената веднага щом го направиха шеф на отдела — Върху картата, на мястото на смъртта на Илейн, все още имаше забита карфица с червена главичка.
Почувства се като идиот, сякаш бе изгубил много ненужно време да изпраща хлапетата по следите на умната му идея за пространството около мястото, където е била убита. Защото сега, четейки картата, беше очевидно, че това съвсем не бе кръг. Тя не е била навън за приятна разходка. Било е след полунощ и тя се е връщала вкъщи по най-прекия път от определено място, което вероятно, както сега осъзнаваше, беше повече или по-малко по права линия на две координати — офисът на „Ренд и Джекмън“ на Монтгомъри и Буш и ъгълът на Мейдън Лейн и Грант Авеню.
Още повече, ако проследеше улиците, които смяташе за логични — онези, по които той би поел — реши, че би трябвало да елиминира всички пътища на север от въображаемата линия и на изток от Грант. Ако Илейн бе тръгнала от някоя от тези улици, това означаваше, че би трябвало да се върне, за да мине по Мейдън и Грант, а тя добре познаваше града. Не би постъпила по този начин. Вече бе доста след шест часа в четвъртък вечер. Светлините навън в отдела бяха изгасени. Всички дежурни инспектори бяха тръгнали с Тию по двете разследвания. Глицки бе разучил координатите си. Като цяло имаше представа къде отива. Сега и той изгаси светлините, затвори вратата и седна. Бе казал преди време на Трея колко странно звучи всичко това. Но имаше намерение да даде още няколко минути на Илейн, да разбере дали дъщеря му иска да поговори с него, да му каже нещо.
Седнал в тъмнината пред бюрото си, без да има предвид някаква съзнателна идея, умът му се насочи към някаква история, която бе чул или чел някъде. Беше за жена, осиновена при раждането си, която никога не бе срещала майка си. Тя бе придобила навика, когато нещо я тревожи емоционално и не може да спи, да става от леглото и да си сварява купа спагети. След като ги погълнела, можела спокойно да заспи. Когато станала на трийсет и пет, решила да се опита да намери рождената си майка и след трудно издирване постигнала успех. Написала писмо на жената, представила се и помолила за среща. Майка й се съгласила — предложила й да й гостува през почивните дни, така че да имат време да се опознаят.
Срещата преминала добре, но когато дошло време за лягане, емоционалното напрежение от всичко това държало дъщерята будна до късно през нощта. След като се въртяла до никое време в леглото в гостната на майка си, тя най-сетне станала и слязла в кухнята.
Там майка й си приготвяла купа със спагети! Обяснила й, че винаги го прави, когато й е трудно да заспи. Дали и дъщеря й не би поискала една порция?
Глицки рязко подскочи от мястото, на което седеше. Защо ли се бе сетил за това?
Проклетото му сърце биеше силно в гръдния кош, но нямаше никаква болка, когато се изправи и отново светна лампите в стаята си. Помисли си, че знае къде точно ще отиде сега, но искаше да провери, за да е сигурен. Да, точно там. Право в средата на линията, която току-що бе начертал и вероятно около половин пресечка отвъд кръга, който бе начертал за мускетарите.