Харди хапна вкъщи, но към осем часа вече бе в офиса си. Всички адвокати се бяха събрали край масата в Солариума — Фримън, Роук, Ву, Ингълс и Родин — и разменяха информация и мнения.
От всички мускетари, най-голям успех през деня бе имала Ейми Ву. Тя бе работила по въпроса с Аби Оберлин и бе открила, че Джин Висър е говорил с част от персонала в здравния център „Пасифик Гардънс“ във Визитейшън Вали, където е била настанена майката на Аби. Въпреки че е бил много по-деликатен, отколкото с Рич Макнийл, все пак бе успял да разтревожи две сестри на половин работен ден, както и собственика на заведението. Бе ги накарал да вярват, че лицензът им е заплашен, ако незабавно не се дистанцират при първия признак на юридическото преследване на лошото отношение към точно този пациент. Харди каза на Ву, че е свършила добра работа, но не мисли, че повече ще се нуждаят от тази информация.
— На този етап свършихме достатъчно работа, за да свържем Логан и Висър — обясни той. — Мумията получи съобщението ни, сигурен съм в това. Според мен сега се нуждаем от силна връзка с Илейн, която да въведе Тори в картинката. Може би тази сутрин лейтенант Глицки и Трея са открили нещо за нас, но преди да имаме възможността да го обсъдим, ще се радвам да чуя всякакви предложения от вас.
Обвит в дима на пурата си, отпуснат зад чашата си червено вино, Дейвид Фримън приличаше на замислен гном, усамотен в далечния край на дългата маса. Беше непривично тих по време на първоначалната дискусия и сега прочисти гърлото си и се облегна напред.
— Не бива да забравяме, че вече сме влезли дълбоко в гората. Признавам, че дърветата край нас са красиви. Създават приятни форми върху почвата в гората и листа та им са истинско съкровище за този, който ги държи.
По-младите адвокати се спогледаха, доволни, че не са притъпили вечерните си умове с алкохол. Харди и Джина Роук също размениха погледи, но те познаваха по-добре Дейвид и израженията им не носеха същото послание. Старецът имаше някакво дълбоко и вероятно неочаквано прозрение. Неговата метафора за гората и дърветата, несвързана с юридическите въпроси, беше забравена, Фримън огледа лицата около масата, съсредоточи се върху Дизмъс и продължи тежко.
— Може да завържеш твоите три момчета с най-ясния възел, който някога си виждал, и да пуснеш целия пакет пред Хил и пак няма да си направил дори и част от необходимото.
Ингълс и Родин едновременно започнаха да отговарят, но не стигнаха далече, защото Фримън поклати глава и привлече вниманието около масата.
— Задайте си съвсем елементарен въпрос. От доказателствата, представени на това изслушване, без да обръщаме внимание на всички истории за Тори, Висър и Логан, дали Коул Бърджис е попаднал на самотна жена, вървяща по алеята и я е убил заради парите и бижутата й? Да или не? — Тишина. — Нека гласуваме. Джина?
Тя се замисли за момент и не хареса отговора.
— Вероятно.
— Ейми?
— Не ми се иска да го призная, но, да, така мисля. Въпросът обиколи цялата маса, преди да стигне до Харди, който отговори безмълвно.
— Но защо тогава — попита Ингълс, — съдията ни позволява да правим това? Трябва да вижда, че е свързано с престъплението, нали?
Дизмъс, който се бе замислил сериозно над тази идея, отвърна:
— Вероятно не, Джон. Дава ни възможност, това е всичко. Делото е за смъртно наказание. Всички въпроси трябва да бъдат записани. Хил смята да накара Коул да отговаря и ни оставя да поразчепкаме нещата, преди да го направи. Може дори да му доставя удоволствие да поизмъчи Прат и Тори.
— Боя се, че е повече от това, Диз — намеси се Фримън.
— Оставя те да развиеш алтернативното обяснение до такава степен, че да не ти остане никаква възможност за обжалване, ако загубиш. Оставя ни да се заключим и да изхвърлим ключа.
— Но тези момчета… — започна Родин. — Имам предвид цялата история със смъртта на Кълън. Това трябва да значи нещо.
Фримън кимна, признавайки проблема. — Със сигурност означава нещо. Означава, че тримата са обвързани в много нечестен екип и може би са се опитали да измамят, за да спечелят делото, което на свой ред е важно за политическата кариера на шефката на Тори. И така са прекрачили границите си. Но това означава ли, че целенасочено са дали на Кълън чист хероин, за да може той да се самоубие? Какво е станало с Ридли Бенкс? Питам какво се опитваме да измислим тук? И най-важното, дали нещо от това означава, че Коул вероятно не е убил Илейн? Не съм убеден. Съдията ще поиска да остави някой състав съдебни заседатели да реши, а съдът няма да позволи преразкази, което пък ще рече, че нямаме абсолютно нищо.