А тази проста истина не можеше да бъде оспорена. Харди се изправи на крака и започна да се разхожда из стаята.
— И какво искаш ти, Дейвид? Да не би да предлагаш да престанем да се опитваме да открием връзката?
— Не. Все още се нуждаем от нея.
Джина Роук попита:
— Тогава какво?
Фримън отмести изгасналата си пура, колкото да отпие впечатляваща глътка от виното.
— Трябва да ни е кристално ясно, че това не е някоя хитра и изключително празна адвокатска стратегия. Нека добре разберем какво правим тук и да не бъркаме неговата сериозност.
Ейми Ву го изрази:
— По-добре ще е да обвиним друг за смъртта на Илейн, това ли имаш предвид?
Старецът кимна:
— Иначе ще се получи това, което каза Прат. Една димна завеса.
Харди престана да се разхожда и спря погледа си върху Дейвид. Джина клатеше глава в знак на съгласие. Джон Ингълс огледа хората около масата, после каза това, което очевидно вярваше, че те си мислят:
— Висър.
— Не знаем това. Не още — поправи го внимателно Фримън. — Със същата вероятност би могъл да бъде Логан. Или дори Тори.
— Без да ви обиждам, господин Фримън, но не виждам нещата по този начин — намеси се Къртис Родин. — Всеки от тях би използвал Висър, ако има мокра поръчка, не е ли така?
Старецът сви рамене.
— Ако Логан е бил дрогиран, ако Тори е бил притиснат. Кой знае? И отново е възможно да не е никой от тях. — Всички чакаха да чуят продължението. — Въпросът е, че дори и Дизмъс да успее брилянтно да покаже връзката между тримата мъже — а аз не се съмнявам, че ще направи точно това, — ще имаме в най-добрия случай само възможен мотив.
— Както и възможност, Дейвид, нали? — намеси се Джина. — Всеки един от тях е можел да постави ръка върху оръжието, не е ли така? Все пак, те са в криминалния бизнес по един или друг начин. Имали са достъп до оръжие.
— Добре — съгласи се Фримън, — може би. Но ако са играли карти заедно — или кажат, че е било така — до два часа онази нощ, ние губим. Ако видят накъде върви Дизмъс с всичко това и тази вечер, например, поговорят… — Той остави гласа си да заглъхне.
Джон Ингълс отблъсна стола си от масата.
— Искаш да кажеш, че трябва да разберем дали имат алиби.
— Казвам — подчерта старецът, — че ще сме дяволски небрежни, ако стигнем толкова далече и загубим представа за това, което наистина трябва да направим, което е да представим друга възможност на това нашият клиент да е убиецът на Илейн. Не теория, а човек. Нищо по-малко не ни върши работа.
— Как ще го направим — Къртис Родин погледна часовника си — за три или четири часа?
— Не знам — предаде се Фримън. — Признавам, че имаме прекалено малко време и че това наистина е полицейска работа, която те вероятно не са свършили. Но ако нямаме тази информация, можем да попаднем на някоя грозна изненада точно в момента, когато решим, че сме спечелили.
След момент на размисъл, Ейми Ву тръсна глава, изправи се на стола си и се усмихна:
— Добре — каза тя. — Как ще го направим? Къде ще отидем?
След като мускетарите се бяха разделили и бяха тръгнали по различни задачи, Фримън, Джина Роук и Харди останаха повече отчае, за да обсъдят възможното значение на липсващите чекове в регистъра на Логан. Харди мислеше, че това изцяло е свързано с характера на Логан и че е типично за офиса му да използва допотопна, ръкописна система на въвеждане на чековете и поддръжка на документацията. Преди компютрите да навлязат в живота, самият Харди бе използвал същата система, затова тя му бе известна. Написваш чека си и го късаш. Под него има копие на светлосиня химическа хартия, което ти служи за архив. И, най-сетне, под копието, чекът се вписва автоматично в счетоводната книга. Празните редове на практика можеха да означават всичко — отхвърлени чекове, разсеяна секретарка, която е поставила лист хартия между чека и счетоводната книга, както и чекове, които нарочно не са записани. Последното бе предпочитаната от Харди теория, но наистина нямаше как да го докаже.
Задачите на мускетарите бяха отчаяни и опасни, но необходими. Чаровната Ейми Ву отиваше в невидимата компания на Джон Ингълс да прекара малко време в „Юпитер“, където, според бармана, на когото се бяха обадили, Даш Логан вече бе обърнал няколко питиета. Изглежда щеше да е там до малките часове.
От Солариума Къртис Родин се бе обадил в дома на свой приятел от офиса на главния прокурор — те не бяха имали успех в сутрешния си опит да убедят някой съдия да подпише заповед за обиск на офиса на Логан, бяха ядосани един на друг и копнееха за втора възможност. Сега я имаха. Щяха да вземат следовател и това че бяха тримата заедно щеше да им даде допълнителна сигурност, както се надяваха. Първо щяха да потърсят Висър в офиса му, после на домашния му адрес. Когато го намереха, щяха да го попитат какво има да каже за нощта на убийството на Илейн.