— Господин Фримън. — Пауза. — Имахме ли среща?
— Не, сър. Това е посещение от любезност.
Тори се изкашля сухо и без настроение.
— Трудно ми е да видя някакъв знак от любезност. — Той посочи вестника. — Прочетохте ли последната цинична лъжа? Е, с кого разговарям? Разбира се, вие сте я написали, ако не сте помогнали в написването.
Фримън театрално повдигна рамене. Направи още една стъпка в стаята и изчака.
Тори остави вестника на Бюрото.
— Но предполагам, че да призовавам вашето чувство за честна игра е все едно да свиря на вятъра, нали? — След това, изведнъж: — Как се озовахте тук?
— Имах среща по друг въпрос с човек от екипа ви. И тъй като бях тук… — Още едно невинно свиване на рамене. — И, за стенограмата, не съм написал и дума от тази статия, нито пък съм спомогнал за нея, въпреки че съм наясно със съдържанието й. Все пак господин Харди е наел офис в моята сграда. — Фримън приключи с темата.
— Но не затова съм тук. Господин Харди не е мой проблем, въпреки че имаме общ клиент. — Той уточни. — Говоря за Коул Бърджис.
— И какво за него?
Старият мъж скъси разстоянието между себе си и Бюрото, но остана прав.
— Вижте, не е висша математика да видите в каква посока води изслушването господин Харди. Цялата процедура се превръща в лична и професионална атака срещу вас. Ако правилно съм разбрал съдия Хил, а аз съм, той е склонен да ни остави да продължим. Това, което се случва с вас, не ме интересува.
— Добре. И каква е идеята ви?
— Идеята ми е: господин Харди смята да продължи в същата посока линията на днешните показания. Той смята да докаже връзката, която имате с господин Висър и господин Логан.
— От което, предполагам, се опитвате да ме предпазите. Ще ми простите, ако съм скептичен към човеколюбивите ви мотиви.
Но Фримън не обърна внимание на забележката. Вместо това той поклати глава и заговори меко:
— В това няма нищо човеколюбиво, господин Тори. Извинявам се, че съм ви създал подобно впечатление. Както казах, безпокоя се само за клиентите си. Господин Харди и аз имахме несъгласия по отношение на стратегията. Вярвам, че е бил обсебен от тази вендета срещу вас, в ущърб на Коул Бърджис.
— Просто още малко въже, господин Фримън. Той сам ще се обеси.
— Нека изясним нещо — каза Дейвид. — Начинът, по който той ще се опита да измъкне Бърджис, е като обвини вас тримата в съучастие в убийството на Илейн и мисля, че съдията ще му позволи да го направи.
Тори изправи гръб, както седеше на стола си.
— Това е най-абсурдното…
— Може и да е, но Хил ще го направи. Освен ако всички вие нямате солидно алиби за времето на убийството…
— О, моля ви…
— Мислите, че се шегувам? Смятате, че няма да се стигне дотам? Знаете ли, например, какво сте правил онази нощ?
Тори с неприязън тръсна глава.
— Всъщност, така се случи, че поради убийството на Илейн, си спомням ясно тази нощ. Бях на вечеря с Шарън Прат. До много късно. — Той предизвикателно срещна погледа на стареца. — Но дори и да нямах…
Фримън го прекъсна:
— Ако не сте имали, остават още Висър и Логан, или някой трети приятел, да не говорим за… — той посочи статията във вестника, — цялата тази мръсна работа. Аз ви предлагам да приключите всичко това още тази сутрин. Да оттеглите обвиненията срещу клиента ми, или поне утежняващите, и господин Харди ще направи споразумение. И цялата история ще свърши.
Тори недоверчиво се взря в Дейвид през Бюрото:
— Предлагате ми да оставя едно убийство да се размине, за да се спася от лични усложнения? Наистина ли смятате, че този офис служи за това?
— Нека не разравяме това гнездо на змии — отвърна рязко Фримън. — Когато влязох тук ви казах, че посещението ми е от учтивост. Аз разширих тази учтивост.
Тонът на Тори бе леден:
— Това е учтивост на изнудвач, колега. Няма никаква връзка между мен и смъртта на Илейн Уейджър. Никаква. А тази тънка нишка за това в какво вие или партньорът ви можете да ме обвините няма да си остане тук. Защото става дума за точно това — Тори пушеше. — Изнудване.
— Съжалявам, че го виждате по този начин. — Умерено разочарование. — Това ще е собственото ви погребение.