— Много повече прилича? Е, тя ли е или не?
— Да, тя е.
Харди ги вписа като „Доказателство З“, след това се върна към свидетеля.
— Господин Логан, като гледате тези счетоводни книги, Доказателства Ж и З, ще забележите, че има шест нанесени реда във второто, които първоначално са били издадени за различни бизнес плащания и след това оттеглени. Как ще обясните този факт?
— Секретарката ми се е объркала. Аз не знам.
— В Доказателство З тези редове са празни, както забелязахте. Как ще ги обясните?
Свиване на рамене.
— И това не знам. Някой би могъл да ги заличи, след това да ги преснима. Така ще изглеждат празни.
— Или пък данните от оригиналните чекове нарочно не са били вписани. Не е ли това истинският начин, по който са останали така, господин Логан? Не е ли вярно, че анулираните чекове са фалшиви, с цел да прикрият истинското плащане с тези чекове?
— Не. За какво говорите? Бихте ли ми дали почивка?
Прат се бе въздържала от възражения за известно време и най-сетне реши, че отново трябва да застане на линия.
— Ваша светлост? Ако тази линия от въпроси е дори най-бегло свързана със смъртта на Илейн Уейджър, аз не го виждам. А вие?
Съдия Хил се намръщи.
— Приемам това като поредното възражение за липса на връзка, адвокате. Господин Харди, склонен съм да приема това възражение, освен ако не можете да ми дадете някакъв завършек. Докъде искате да стигнете?
— До истинския получател на тези шест чека, ваша светлост. В това изслушване пребродихме обширни области, за да извлечем неизбежното заключение, че господин Логан и господин Висър заедно са вършили нелегална дейност, вероятно дори са доставили чистия хероин на Кълън Алсоп, който е причинил смъртта му. Откриването от госпожа Уейджър на тези незаконни дейности…
— Ваша светлост — прекъсна го Прат, — не само че заключението не е неизбежно, то е очевидно фалшиво. Илейн Уейджър не би могла да открие нищо относно смъртта на Кълън Алсоп. Той е умрял седмица след нея.
— И тя е била убита — Харди повиши глас, — защото е открила нещо, което господин Логан се е опитал да прикрие. — Зад защитника, галерията се оживи, но той заговори още по-силно през шума. — Нещо, което е открила в офиса му, докато е работела там в определената й от съда роля като вещо лице…
— Ваша светлост! — Тори бе скочил на крака, прекъсвайки дори още по-силно. — Това е непростимо. Не видяхме нито едно доказателство за тези изключителни обвинения. Сега господин Харди просто изказва собствена теза, създава някаква огромна конспирация, кога то не е в състояние да представи един документ или дори едно доказателство. Това са чудовищни обвинения срещу господин Логан и кой знае срещу кого още. Трябва да видим някакво свидетелство, някое истинско доказателство на цялата тази незаконна дейност, на тази конспирация за прикриване и за извършване на убийство. Ако няма, време е да сложим край на това.
Шумовете в галерията се увеличиха и Хил удари чукчето си за тишина, след това се наведе над ръба на скамейката.
— Господин Харди, господин Тори е прав. Ако имате някакво доказателство за тези обвинения, съдът има нужда да ги види веднага.
Харди застана сам в центъра на съдебната зала и сега тишината бе убийствена.
— Разбира се, ваша светлост — каза той, като се обърна към Дейвид и Коул на масата. Защитникът сграбчи папката, която Фримън му подаде, и се върна при съдията. Стъпките му отекваха в залата.
Както бе очаквано, сутринта Глицки бе дошъл първо в Солариума. Там забеляза снимката на Лорета Уейджър, която Харди бе оставил на масата. И тя разчовърка паметта му — това бе единственото нещо в кашона, което не му бе дало сърце да разгледа. Затова веднага го направи, махайки картонения гръб на рамката. Там откри копията на химизирана хартия на чековете, които Илейн бе скрила, след като ги бе измъкнала от офиса на Логан. Сега Харди ги представи пред съда.
— Ваша светлост, предлагам на вниманието на съда преснимани копия на предполагаемите анулирани чекове на господин Логан, с номера 314, 322, 337, 351 и 374. Всички те са предназначени за различни подизпълнители на „Жиронд Индъстрийз“, с които предполагам, че съдът е запознат. И всички те са предназначени за един и същ получател. — Той се обърна и погледна масата на обвинението. — Гейбриъл Тори.
След като ропотът в съдебната зала отшумя, лично Прат искаше да се оттеглят да обсъдят новото изненадващо доказателство в кабинета на съдията. Ако тя мислеше, че това по някакъв начин ще й бъде от полза, съдия Хил, който сега бе наистина разгневен, бързо я спаси от тази заблуда.