И, на практика, тезата на защитата забави Гейб. Лицето му го показа. Харди не остави момента да му избяга.
— Висър е участвал и в кашата около „Жиронд“, нали? И Логан? След като веднъж бъдат обвинени в съучастие в убийството на госпожица Уейджър…
— Спри за момент. Тази нощ и двамата са били в Ел Ей.
Харди се обърна и застана в лице с областния прокурор.
— Добре, тогава остава само госпожа Прат, нали? Тя е била с госпожица Уейджър…
Тори помисли за някакъв отговор, след това сви рамене:
— Това не знам. Съмнявам се.
Харди продължи да наблюдава Прат, докато истината стигна съзнанието й — че той го бе направил, а и изглежда се бе стигнало дотам, че нейният главен помощник, любовник и политически съветник бе готов да я предаде. И това, най-сетне, бе повече, отколкото тя би могла да понесе. Стана на крака.
— Ти се съмняваш! — тя почти пищеше. — Не, ти знаеш това, Гейб. Знаеш, че не съм аз.
Тори гледаше право напред с абсолютно ледено изражение, Както Харди забеляза, лицето на Прат първо омекна, след това се втвърди, когато тя прие онова, от което очевидно се боеше и отричаше през цялото време. За десет секунди, пред очите на Харди, тя остаря с десет години.
Той й заговори:
— Телефонирала сте на господин Тори по някое време през нощта, нали, госпожо Прат? Докато сте спорили с Илейн в „Дейвидс Дели“? След като е станало ясно, че нещата не вървят на добре? Нямало е да можете да я убедите да си затвори очите, нали?
— Беше „Жиронд“. — Прат бе увесила глава и сега я вдигна. — Договорите за малцинствата. Тази част за нея бе свещена. Точно тази манипулация не бе способна да прости на Гейб.
Тори й се сопна:
— Млъкни, Шарън. За Бога! — Той ставаше от свидетелското място. — Не бъди глупачка.
Кратък горчив смях, преди да успокои изражението си. Сега гледаше спокойно своя предател.
— Нима смяташ да ги оставиш да ме обвинят, Гейб? Мислиш ли, че ще седя кротко и ще ги оставя да го направят?
Тя отново се обърна към Харди и съдията.
— Той лъже. С Логан не бяха дългове от залагания — бяха удари под пояса на конкурентите на „Жиронд“. Когато Илейн попадна на тях за първи път и му се обади — понеже някога го бе харесвала — той й каза, че ще премахне проблемите, което се оказа поредната лъжа. Тогава тя дойде при мен.
— Шарън, не можеш…
Тя не му обърна внимание, съсредоточила празен поглед върху съдията. Сега нищо не можеше да я спре.
— Той не си беше вкъщи, когато отидох дотам онази нощ. Каза ми, че след като съм се обадила, се притеснил и излязъл да се разходи, за да си проветри мозъка…
— Шарън! — Тори не се предаваше. — Спри. Не разбираш ли? Все още нямат доказателства. Нищо не ме свързва с оръжието…
Спирайки го с продължителен поглед, тя най-сетне заговори без следа от вълнение.
— Висър ти даде пистолета, Гейб, и всички в тази зала го знаят.
— Няма нищо…
Шарън го прекъсна:
— Знаеш как става. — Тъжно поклати глава. — Сега ще намерят всички доказателства, от които се нуждаят. Ще прегледат дрехите ти, ще сравнят нишките с нещо върху Илейн. Ще има кръв по обувките ти.
Прат погледна към съдията и спря да говори.
В настаналата тишина, Харди спокойно се върна до масата на защитата, застана зад клиента си и постави ръце на рамене на младия мъж.
— Ваша светлост — каза той, — защитата се оттегля.
41
Сигурно го бе сънувал, но толкова често лявата ръка не знаеше какво прави дясната, че това имаше силата на откровение.
Глицки сам се събуди в събота сутрин с абсолютно ясно съзнание. Преди очите му да бяха напълно отворени, той се протегна за телефона. Сержант Ридли Бенкс не бе поискал служебна кола в нощта, когато е отишъл да види Юджин Висър в офиса му на един от кейовете. Взел е своята. В съня на Глицки или каквото бе там, той видя Ридли да паркира на празно място на една пряка от Ембаркадеро. Още с първото обаждане лейтенантът получи номера на личната кола на Ридли, след това се обади в градската служба за извозване на изоставени коли.
Да, казаха му оттам, автомобилът бил при тях. Щяло да му струва сто двайсет и пет долара, ако искал да си го вземе.
Глицки, Харди, Тию, следователският екип за оглед на местопрестъпления, екипът за претърсване на дъното и шестимата униформени ченгета създаваха внушителна дружина, но никой не бе щастлив. В добавка към мрачното време, през цялата нощ бе духал студен вятър, който бе донесъл ситен и непрестанен дъждец.
Тию бе слязъл долу при екипа за претърсване на дъното, за да види как работи всичко това. Глицки бе задоволил това любопитство преди доста години, когато извлякоха едно тяло от Лейк Мърсид. Сега стоеше мълчаливо до парапета край тротоара над залива с ръце в джобове и вдигната до уши яка на якето. Скаутът Харди се бе сетил да вземе чадър, но вятърът вече го бе обърнал веднъж и сега не работеше по начина, по който бяха предвидили производителите му. Той също наблюдаваше водолазния екип и водата в мълчаливо очакване да види какво може да извадят.